Да опитомиш планинец

– Защо си тук, в дома на брат ми, докато аз лежа гол в леглото му?

Тя се засмя, чувствайки облекчение, че се е събудил и е все още кисел както винаги.

Преди да може да отвърне, вратата се отвори и майка му и брат му Син влязоха. Веднага щом осъзнаха, че е буден и нащрек, те се спуснаха към него.

– Значи е жив – каза Син с облекчение, а тъмните му очи блестяха.

Айлийн пое ръката на Юън и я притисна до устните си.

– Слава на господ. Боях се, че ще загубя още един син.

Нора искаше да остане, но когато Брейдън, Маги и Каледония нахлуха в стаята с децата си, осъзна, че мястото ѝ не беше там.

Въпреки че ѝ се искаше да е другояче, тя не бе част от семейството на Юън. Те бяха.

Обърна се и тихо се отправи към стълбите. Когато се озова на първия етаж, видя Локлан, който тъкмо напускаше голямата зала и се насочваше към стълбището зад нея.

Беше се намръщил от притеснение.

– Случило ли се е нещо? Не си напускала Юън, откакто се разболя.

– Буден е.

С лице, огряно от радост той се затича по стълбите.

Нора се усмихна зад него, след което отиде при майка си, която седеше в голямата зала до огнището.

– Как е той? – попита тя.

– Мисля, че в края на краищата ще живее. Изглежда доста добре. Къде е татко?

– Отвън е, с Раян.

Нора се чувстваше странно. Не беше сигурна какво да прави сега, когато Юън беше отново буден. Толкова беше концентрирана в това той да се оправи, че не беше обмисляла какво ѝ вещае неговото оздравяване.

Сега се замисли.

Щеше ли да я задържи, или да я принуди да се омъжи за Раян?

Сърцето ѝ се сви.

Познавайки го добре, тя не се и съмняваше какво щеше да избере.

Нека бог се смилеше над тях, когато го направеше.

– Къде отиде Нора? – попита Юън, след като огледа тълпата около леглото си.

– Преди малко беше долу – отговори Локлан.

Юън започна да се изправя, за да я потърси, но Син го спря.

– Болен си вече почти две седмици, малки братко. Последното, от което се нуждаеш е да станеш и да вървиш.

– Аз… – той замълча, докато си спомняше всичко, което се беше случило.

Раян… копелето, което не искаше да умре.

Юън се отпусна, когато реалността го застигна.

– През тези дни Нора беше благословия за нас – каза майка му. – Грижеше се за теб като ангел. Винаги бдителна и внимателна.

Юън се обърна към нея, за да види благодарната ѝ усмивка.

– Какво искаш да кажеш?

– Не те е оставяла – обясни Маги.

Юън си спомни начина, по който Нора се бе грижила за него, след като бе ранен. Начинът, по който бе избягала от Раян.

– Искаш ли да я доведа? – попита Брейдън.

Юън поклати глава.

– Предпочитам да донесеш нещо за ядене и след това да ме оставите на мира.

– Сигурно се чувства по-добре – каза Син. – Вече търси уединението си.

Семейството му му отправи добри пожелания и любов и го оставиха сам с Локлан.

Юън погледна брат си, след това към вратата.

– Защо си все още тук?

– Искам да се уверя, че няма да направиш нищо глупаво.