Да опитомиш планинец
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #4
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-43-3
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Да опитомиш планинец». Краткое содержание книги:
Без да се съблича, Нора бавно се плъзна върху него.
И двамата простенаха в унисон.
Юън взе ръката ѝ в своята и я насочи към устните си, за да може леко да хапе пръстите ѝ, докато тя го яздеше. За нея беше невероятно въздействащо да го люби, когато ръцете му бяха вързани, а тя все още беше напълно облечена. Голите ѝ бедра горяха срещу неговите, докато се извиваше над него. Той зависеше от милостта ѝ и тя контролираше удоволствието им. Никога не би могъл да си представи каква тръпка му носеше това. Нора го наблюдаваше как я гледа, докато се отпускаше върху него.
– Чувството да си вътре в мен е прекрасно – каза тя с въздишка. – Мисля, че мога да те усетя чак в утробата си.
Думите ѝ и мисълта, семето му да достигне там, накараха Юън да изстене. Отдавна се беше отказал от надеждата за съпруга и деца.
Но докато я гледаше, той желаеше точно тези неща. Искаше да я види как носи неговото дете. Желаеше да я държи в прегръдката си, докато тя кърмеше бебето му. Не можеше да си представи по-прекрасен рай от това.
Тя свърши, крещейки името му. Юън се притисна към нея, след което изръмжа, когато собственият му оргазъм го застигна и отнесе на място, което само Нора му беше показвала. Тя се отпусна върху него, като внимателно отбягваше раната му.
– Кое е това у теб, което ме кара да те желая толкова? – попита го тя невинно.
– Не знам, милейди, само се моля каквото и да е, никога да не развиваш устойчивост срещу него.
Тя се усмихна и слезе от него. Двамата се почистиха, след което Нора му помогна да се облече.
Той се настани на влажната земя близо до коня. Нора лежеше сгушена до него. Тя заспа, докато му разказваше за звездите. Юън я наблюдаваше как спи, но сънят така и не го споходи. Не смееше да заспи.
Поне не още.
Всеки път, когато си позволеше да се унесе, се събуждаше със спазъм.
С наближаването на зората, чу звука от приближаващи стъпки.
Глава 11
– Нора – повика я Юън и я разтърси, за да я събуди.
Тя бавно се разбуди.
– Да?
– Някой идва.
Тя се изправи мигновено.
– Къде?
Юън ѝ показа посоката, като кимна с глава. Той се изправи на крака, след което я скри зад един храст.
Грабна един клон от земята и зачака на ранната утринна светлина, който и да идваше към тях да се покаже. Дървото не беше добро оръжие и ръцете му все още бяха вързани по такъв начин, че го държеше странно. Въпреки това смяташе да го използва подобаващо.
Стъпките се приближаваха все повече.
Той вдигна клона.
Звучеше така, сякаш някой се препъна, след което изруга високо на глас.
– Ох, по дяволите, това боли?
– Тихо, Виктор, че ще събудиш мъртвите. – каза Кат, но Юън все още не можеше да види никой от двамата през гъстата зеленина, която ги обграждаше.
– Катарина? – извика Юън.
Циганите преминаха през гората, озовавайки се в малкото сечище пред него.
Катарина се усмихна победоносно.
– Виждате ли? Казах ви, че ще тръгне на север. Само глупак би се върнал обратно в селото, след като знае, че го преследват. А Юън е всичко друго, но не и глупак.
Той захвърли настрани клона, когато Нора се показа от скривалището си.
Катарина се спусна към нея и я прегърна, докато Виктор остана настрана, а на лицето му беше изписано същото облекчение, което Юън изпитваше.
– Вие двамата какво правите тук? – попита Нора. – Не че не се радвам да ви видя. Но как ни намерихте?
– Беше лесно да ви открием. МакКейд бяха оставили голяма следа, която да следваме – каза Катарина. – Открихме ги малко след като вие двамата им бяхте избягали. Те планираха начин, по който да ви заловят отново, когато стигнеха селото. След като ние идвахме от селото и не ви бяхме срещнали, знаех, че трябва да сте тръгнали на север, за да ги избегнете. След това накарах Лисандър и Бейвъл да се върнат обратно по същия път, като се престорят на вас и да отведат МакКейд далеч от следата, докато аз и Виктор продължихме да ви търсим.
– Да се престорят на нас? – попита Нора.
Катарина се засмя.
– Ще трябва да се реваншираме на Бейвъл, защото носи рокля и твоят воал.
– Сигурен съм, че МакКейд няма да се приближат достатъчно, за да осъзнаят, че това не сте вие, а и дори да го направят Пейгън ги следи, в случай че решат да хитруват и се разделят – съгласи се Виктор. – След като стигнат селото, Лисандър ще подкупи селяните да потвърдят, че сте били вие и че сте минали оттам. Познавайки го добре, не се и съмнявам, че може да се справи доста добре със задачата.
Юън протегна завързаните си ръце към Виктор.
– Мога ли да заема камата ти?
Мъжът извади ножа, който бе на кръста му и преряза въжетата.