В името на любовта

Може би щеше да се справи, но за беда един пиян шофьор я блъсна, докато пресичаше улицата на път към пералнята. За щастие, имаше късмет, отърва се само с няколко пукнати ребра и счупена ръка. Но изгуби и двете работи, защото не можеше да мие чинии с гипсирана китка. След месец Чаз вече живееше на улицата.

Арън влезе в кухнята след нея.

— Имаш ли нещо за ядене? От обяд нищо не съм слагал в уста.

В шкафа беше пълно с всякаква вредна храна, но нямаше намерение да му го казва.

— Само овесени ядки и плодове. – Скри чашата с „Маунтин Дю” зад тостера, където той не можеше да я види, не защото й се свидеше, а защото не беше диетична.

— Предполагам, че е по-добре от нищо – примири се Арън.

Чаз извади кутията с овесени ядки и тикна към него чиния с пресни ягоди, но той започна да ги хвърля в купата, без да ги реже, и тя не издържа и го избута настрани, за да свърши сама работата. Жалко, че имаше само „Фростид Флейкс”, а не „Спешъл Кий”, които бяха по-полезни за него.

В кухнята имаше малък вграден плот за хранене. Докато той хапваше, Чаз избърса сребърните прибори от чекмеджето. Вече бе забелязала, че Арън има отлични маниери на масата и тя си помисли, че на съседката му Беки това може да й хареса, ако изобщо някога го забележи. Издърпа купата изпод носа му, преди да е успял да преглътне последната лъжица.

— Смятам сега да те подстрижа.

— Няма да стане. Косата ми си е добре.

— Как ли пък не! Приличаш на избуял храст. Искаш ли Беки да те забележи, или не?

— Ако е толкова празноглава, че за нея да има значение само външността, тогава тя не ме интересува. – Арън огледа критично джинсите и тениската й. – Не може да се каже, че си моден експерт, нали?

— Аз имам свой стил.

— Аз също.

— Да, смотаняшки. – На свой ред Чаз огледа надписа All your base are belong to us на зелената му тениска. – Какво означава това?

Той завъртя очи, демонстрирайки изумление, че не знае нещо толкова просто.

— „Зироу Уинг”. Японска видео игра от 1989-а. Тя е историческа. Съветвам те да я потърсиш, ще останеш възхитена.

— Както и да е, няма значение – махна пренебрежително Чаз и извади ножица от чекмеджето. – Да отидем в банята. Не искам целият ми апартамент да се напълни с косата ти.

— Ако толкова ти се иска да подстригваш, заеми се със собствената си коса – изсумтя възмутено Арън и посочи към прическата й. – Не, почакай, като гледам, май вече си се подстригала.

Чаз харесваше прическата си и нескопосаната му шега я вбеси.

— В такъв случай можеш да забравиш за Беки! – тросна се тя и захвърли ножицата върху плота. – Или за която и да е друга жена… защото никоя няма да те погледне втори път.

— И защо да слушам съветите на човек, който самият няма никакъв личен живот?

— Мислиш, че нямам личен живот?