В името на любовта

Наказваше я, задето се бе измъкнала от леглото, за да прекара остатъка от нощта в своята спалня. Негова си работа. Същността на отношенията им беше разюзданият секс, а не интимното среднощно гушкане.

Джорджи се опита да се скрие в кухнята, но Чаз беше непоносима, отказваше помощта й и пренебрегваше всичките й предложения. И Мег не беше по-добра. Като видя Джорджи с камерата в ръка, тя уви някакъв шал около главата си и се престори на едно от децата на Майкъл Джексън, което беше забавно, но не точно това, което Джорджи искаше да заснеме. Накрая Джорджи се затвори в стаята си, за да прочете отново сценария на „Къща на дървото” и да обмисли ролята на Хелън.

Въпреки вероятността да завали, щяха да вечерят на верандата, която оставаше суха, освен при най-силните бури. Следобед Джорджи сама подреди масата. В средата постави дълбока синя гледжосана купа с артишок, лимони и листа от евкалипт. Аранжировката беше малко асиметрична, но на Джорджи й харесваше, а яркожълтите покривчици подчертаваха кобалтовосините чинии. А след като добавеше и две широки правоъгълни свещи, щеше да стане идеално.

Усети приближаването на Брам, преди ръката му да обхване дупето й.

— Защо масата е сервирана за седем души?

— Седем? – Беше време да му съобщи новината, но Джорджи се държеше така, сякаш за пръв път чуваше това число. – Дай да пресметнем. Ти, аз, татко, Рори и Трев, Лора, Мег… Да, седем са.

Ръката му, която изследваше задните й части, застина.

— Да не би да каза… Рори?

— Хмм…

— Рори Кийн ще дойде на вечерята?

— Ти никога не слушаш, когато ти говоря. Кълна се, че всичко казано от мен влиза през едното ти ухо и излиза през другото. Все едно сме женени от сто години.

— Рори? – Той окончателно изгуби интерес към физиката й.

— Сигурна съм, че ти го споменах.

— А аз пък съм сигурен, че не си! Да не си откачила? Баща ти ме мрази и в червата. Имам на разположение само две седмици и половина, преди да изтече договорът за правата ми, и не искам Пол близо до Рори.

— Аз ще се погрижа за него.

— Както се погрижи досега?

— Мислех, че ще заподскачаш от щастие – нацупи се Джорджи, но не остана изненадана, когато той не реагира.

— Рори харесва сценария – каза той по-скоро на себе си, отколкото на нея. – Само ако можех да я убедя да ми се довери.

— От това, което тя ми каза, се опасявам, че нямаш шанс. – И докато той кръстосваше верандата надлъж и нашир, тя му преразказа накратко разговора си с Рори. Накрая додаде: – Защо доведе всички онези кретени с теб в Лос Анджелис?

Горчивината, която толкова дълго бе потискал, най-сетне изби на повърхността.

— Защото бях едно глупаво хлапе! Нямах семейство и си мислех… не зная какво съм си мислел.

Но Джорджи много добре разбираше как се е чувствал тогава.

Раменете му увиснаха и той извърна поглед.

— Момчетата ме увериха, че Рори си е измислила всичко. Аз исках да им вярвам и им повярвах, а когато най-сетне поумнях, тя вече отдавна бе напуснала сериала. По времето, когато я открих, кариерата ми потъваше с главоломна скорост и нека го кажем така… тя се усъмни в искреността на моето извинение.