Сребърният камък [bg]

И така, един ден, връща се той в събота по обед, заключва се в банята, за да почисти оръжието, хем да е в добро състояние, хем ако капне масло на пода, лесно да го забърше с тоалетна хартия и просто да я пусне в тоалетната.

След известно време вижда сянка на пода, сещаш се, нали, долу под вратата.

Не му заприличало на сянката на котките, дето ги имал, а освен това не чул стъпки на котка.

Така, та Адамс значи направил най-естественото нещо на света: сглобил пистолета — да знаеш, че след като му свикнеш, можеш да го сглобиш и с вързани очи, въпреки че трябва да внимаваш с пружината, иначе ще изхвръкне — пъхнал няколко патрона, свалил предпазителя и бил готов да действа.

Така, да знаеш обаче, че със свален предпазител пистолет не се държи, освен ако нямаш намерение да го използваш веднага, а Адамс решил, че в къщата е влязъл обирджия и целият бил настръхнал, а той не е човек, който ще си използва униформата, за да се прави на страшен.

Излиза той от банята, упътва се бързо към шума и се сблъсква с някакъв, дето излиза от спалнята му стиснал телевизора под едната ръка, пишещата машина — под другата и цял наръч от костюмите му, преметнати през рамо.

Непознатият хлъцва, изпуска всичко и хуква към вратата, а Адамс хуква след него и се разкрещява, сигурно е било така — споменах ли, че Адамс е селянин от Юга и както сам каза, крадецът бил „цветнокожо момче“.

На вратата той насочва пистолета към момчето и му ревва да застане на място. Не бих се учудил, ако е избълвал някоя и друга ругатня.

Според мен Адамс не е искал да го убие. Ако е искал, крадецът нямало да успее да му се нахвърли, но той пък наистина да вземе да му се нахвърли и преди още да е успял да го спипа, Адамс изпразнил пълнителя в него, при това от упор.

Сам се сещаш, че докато ченгетата пристигнат, крадецът сдал богу дух.

По едно време, ако си спомняш, много се бяха хванали за правата на човека. На нас в Хардуд ни беше все тая, но политиците из цялата страна бяха настръхнали, а местният прокурор решил да направи грандиозен процес и да го осъди. Много тъпа работа, но времената бяха такива.

Значи изправят Адамс на подсъдимата скамейка и той започва да разказва.

Между другото, не знам къде е работил прокурорът, преди да заеме този пост — Адамс твърдеше, че знаел, но това е малко вероятно — както и да е, този либерален бял прокурор има простреляно негърско момче и жив селянин, дето го е надупчил седем пъти, нищо че негърчето имало досие за дребни обири и други кражби с взлом. Адамс бил наясно, че прокурорът замисля нещо и ще се постарае негърската общност да бъде на негова страна.