Сребърният камък [bg]
- Автор: Розенберг Джоэл
- Серия: Пазители на скритите проходи #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сребърният камък [bg]». Краткое содержание книги:
Тори се приведе на седлото и се сви в качулката на наметката, осигурена от джуджетата. Отдавна вече бяха изоставили проявите на достойнство; няма нищо достойно в това да яздиш на широкия гръб на пони, особено след като трябва да държиш юздите къси и да си прибираш краката да не стърчат изпод наметката всеки път, когато се съмняваш, че някой те наблюдава.
Правено е било и преди, каза татко, и по всяка вероятност ще бъде направено отново и в бъдеще. Хората очакваха джуджетата да яздят обикновените кротки понита и ако вниманието на човеците не бъде привлечено от прекалено едрите тела или висящи крайници, те нямаше дори да ги забележат.
Логиката бе безупречна, въпреки че не навяваше приятни усещания.
По същия начин въздействаше и логиката на Маги, когато изказа предположенията си в Сторнас Стеле.
Подозренията ми се появиха още от началото, бе казала тя. Стори ми се странно.
Хоузи да цепи дърва? Защо? Талантът му… изключителният му талант винаги е бил в това да майстори нещо с ръцете. Фини работи, той не притежава брутална сила. Нямаше да се замисля, ако го бяхме заварили да работи нещо по водопроводната канализация или пък да измисля как да вмъкне някое тайно местенце на подпорните греди. Ако го бяхме заварили да майстори дървена ключалка, да, може, това би имало смисъл.
Но да нагласява клин и после да го забива с тежък чук, за да превърне един дънер в цепеници за камината?
Не. Това е напълно нетипично за Хоузи. Това би го направил някой друг. Я помислете, дяволите да го вземат.
Отначало не обърнах особено внимание. Добре, казах си аз, Харбард сигурно го е излекувал, а той отдавна не е вършил никаква физическа работа и му се е приискало да свърши нещо простичко, нещо първично, нещо, в което няма сложна и задълбочена мисъл като например да превърне едно дърво в цепеници за огъня.
Но нещо не бе наред. Определено. Аз обръщам много внимание на подробностите. Не казвам на всички това, което ми е направило впечатление, но обръщам много внимание. В Париж например Тори, забелязах как една жалостива душа, решена да не ми позволи да се разочаровам от факта, че френската ми барета е направена на Филипините, бе изрязала етикета.
А тук, това може и да е момичешко мислене, да не е нещо типично за вас, мъжете, но не обърнахте ли внимание, че той се чувстваше прекалено свойски в дома на Харбард? Мъжете толкова грижливо си пазят територията, въпреки че не пикаят по стените, за да маркират тази своя територия. Когато се намираш в чужд дом, мислиш, преди да свалиш нещо от полицата, оглеждаш се, сякаш търсиш разрешение, преди да се настаниш на някой стол — не се държиш така, сякаш си си у дома.
Забелязах това още от самото начало. Докато се движеше в къщата, той не бе сякаш на чуждо място, където ще остане за известно време, той си беше като у дома.
Добре, да оставим и това. Не съм някоя параноичка, в никакъв случай. Ако се спогледате и си кажете, че става дума за определено време от месеца, ще ви разочаровам, не е това, но ако ми кажете, че съм прекалено подозрителна, добре, съгласна съм. Но на мен не ми пречи.
Вземете тогава сготвената яхния. Ставаше за ядене, но това бе всичко. Опитвала съм това, което Хоузи е приготвял и преди, а вие двамата познавате вкуса, който има храната му от години, а сега говорим за нещо коренно различно. Искам да кажа, че вие трябваше да овкусите онова нещо сами, и въпреки че не обелихте и дума, той нито се изненада, нито се засегна.
Стига толкова. Добре. Няма повече да говоря за това.
Но тогава ми се изясни, че не е той, затова му заложих капан: заговорих за Иън, как ще си навлече неприятности, ако си поръча дори едно питие в някой бар. Веднъж или два пъти съм виждала Иън да пуши трева, но съм сигурна, че никога, никой не е виждал Иън да пие. Никога.
Хайде, Тори, сам знаеш, че вече три години разчиташ на него да ти бъде шофьор след купоните.
А той да се забърка в неприятности? Я стига! Та това е Иън.
Не. Иън не пие, Иън заобикаля неприятностите и Хоузи много добре го знае. Но този, така наречен, Хоузи нямаше представа.
Следователно онзи не беше Хоузи.
Предполагам, че е бил Харбард, или Один или както предпочита да се нарича напоследък. Всички много добре знаем, че Стареите умеят да си променят вида — не помните ли огнения гигант? А ти, Тори, не си ли чел Едас. Прочети за Лова на Харбард. Това определено е бил Один, но променен, когато се опитал да подведе Тор, също толкова сляп, колкото бяхте и вие двамата, затова никой не го е изобличил.