![Загадката на Марголия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/9/2/zagadkata-na-margoliya-bg-download.jpg)
Загадката на Марголия [bg]
- Автор: Макдевит Джек
- Серия: Алекс Бенедикт (bg) #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 97895485820
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Загадката на Марголия [bg]». Краткое содержание книги:
„Логичният наследник на Айзък Азимов и Артър Кларк!“ Локус
Вероятно вътрешните въздушни шлюзове се бяха затворили, когато двигателите бяха избухнали. Но някой, сигурно Уескот, беше прогорил път натам.
— Изглежда, няма щети от инцидента в предните отсеци. Хората там са били живи, докато въздухът не е свършил.
Вратите в задната част бяха по-раздалечени. Отворихме една и видяхме помещение, което сигурно бе залата за ускоряване — двайсет кресла в четири колони по пет реда.
Всички запълнени.
Боже мой!
Спомних си Мати Клендънън.
— Мъртъв кораб. — Сиво-зелените й очи се бяха разширили. — С пълен товар.
Останки от телата бяха още привързани за креслата, други части се носеха из залата. Малцина се бяха освободили.
Сега видяхме добре какви са били.
— Деца — прошепна Алекс.
Следващите няколко минути намерихме още три такива места. Всички бяха пълни с деца. Затваряхме плътно вратите след себе си.
С облекчение стигнахме до машинните отделения. Страничната преграда беше отнесена от взрива. Основните двигатели бяха почернели, но иначе почти запазени. Звездният двигател беше избухнал. Щетите бяха толкова големи, а особеностите на кораба толкова неясни за нас, че нямаше начин да разберем какво точно бе станало.
— Мисля, че са се опитвали да влязат или излязат от хиперпространството — казах.
Алекс кимна.
— Не че има значение — добавих.
— Напротив — възрази той. — Има — ако можем да разберем какво е станало тук, може би ще открием и Марголия.
Не започнах да споря. В момента изобщо не ме интересуваше къде е Марголия. Не спирах да мисля за станалото на кораба.
— Недей — каза Алекс. — Свършило е бързо.
Погледнахме през разкъсания корпус към звездите и близкия газов гигант, далечното слънце беше бледо и студено от това разстояние. Не беше нищо повече от ярка звезда в небесната твърд. Наведох се навън, погледнах към носа и видях „Бел-Мари“.
— Можеш ли да кажеш защо е станало? — попита Алекс.
— Всъщност не. Пътниците са били с осигурителни колани. Това означава, че са провеждали маневра. Само това мога да кажа със сигурност.
Слязохме на долните палуби и разгледахме коридорите. Стигнахме до зала за фитнес. Видът на оборудването навеждаше на мисълта, че не са имали изкуствена гравитация. Консултирах се с Бел и тя ми каза, че е разработена векове след „Откривател“.
Повечето уреди все още бяха прикачени към палубата и страничните прегради, но някои плаваха. Имаше кърпи и потници.
Камерите за ускорение в предните зони бяха празни. Въздушните шлюзове ги бяха спасили. Временно. Тези отсеци бяха изпълнени с плаващи човешки останки.
Стана очевидно, че „Откривател“ наистина носеше пълен товар. Деветстотин души. Всички ли бяха деца?
— Къде ли са отивали? — Не ми се вярва на някой от първите полети до колонията да са качили само деца.
— Прилича на евакуация — каза Алекс.
— От какво?
— Нямам идея. — Бутна нещо, което плаваше пред шлема му. — Тук са измрели по-късно.
Не исках дори да мисля за това.
Притисна облечената си в ръкавица ръка към страничната преграда, сякаш да разчете тайните й.
— Откъде са идвали?
Въздухът ни намаляваше, затова се върнахме на „Бел-Мари“. Не ни се говореше. Ако зависеше от мен, щяхме да се откажем от всичко, да се приберем у дома и да оставим Службата за проучвания да изпрати изследователски екип. Беше странно. Бях посетила доста археологически обекти с Алекс, но това тук беше различно от всичко, което бях изпитвала или някога щях да изпитам.
Но той беше решен да открие какво е станало. След около час, след като се измихме и взехме нови резервоари за въздух, се върнахме обратно.
Първата спирка на експедицията ни беше мостикът. Намерихме го на палуба четири. Беше по-малък, отколкото очаквах, и това ме учуди. Такъв голям кораб трябваше да има огромен мостик. Никой не бе завързан за креслата, за което бях благодарна. Бог знае какво бе минало през главата на капитана при взрива.
Не разпознах много от оборудването. Имаше някакви съединители и бутони, но при изключено захранване мостикът не беше нищо повече от стая с две кресла и угаснал контролен панел. А и не можех да разчета надписите.
— Има ли шанс да вземем записите? — попита Алекс.
— Не. Твърде много време е минало.
— Жалко. — Той се огледа — надяваше се да открие нещо обнадеждаващо сред цялата тази разруха. На една от страничните прегради вляво от мястото на пилота видяхме плоча. Имаше очертанията на „Откривател“ и когато я показахме на Бел, тя каза, че е награда за превозването на първите заселници до Абудай.