Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Загадката на Марголия [bg]
Загадката на Марголия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Загадката на Марголия [bg]

Электронная книга - «Загадката на Марголия [bg]». Краткое содержание книги:

9 000 години по-късно Марголия се е превърнала в мит, в новата Атлантида! В края на двайсет и седми век, когато междузвездната епоха тепърва започва, няколко хиляди колонисти потеглят от земята с два кораба — „Откривател“ и „Бременхевън“. Те искат да избягат от фашистката теокрация, която властва в Северна Америка. Бегълците основават колония на далечна планета, която наричат Марголия. След това и те, и колонията изчезват напълно за човечеството.
„Логичният наследник на Айзък Азимов и Артър Кларк!“ Локус
1 ... 75 76 77 78 79 80 81 82 83 ... 137
Перейти на страницу:

— Щели са да попаднат под подозрение — каза Алекс.

— И какво от това? Така или иначе е трябвало да поемат риска и да съобщят за откритието си по някое време.

Той поклати глава.

— Може би са искали да изчакат.

— Алекс, не се надявай прекалено.

Не беше в негов стил да се забравя така. Но залогът беше толкова голям, че просто не можеше да се овладее. Не говоря за пари. Дълбоко под мрачната нагласа на търговеца Алекс е романтик. А това беше най-невъобразимата романтична възможност.

Все още усещахме нажежаването на очакването, когато няколко часа по-късно Бел каза тихо:

— Изглежда новините са лоши.

На мостика се възцари тишина.

— Какво има, Бел? — попитах.

— Светът не е подходящ за заселване. Вероятно и за човешки живот.

Алекс се прокашля и попита:

— Нали каза, че е в биозоната?

— Отдалечава се от слънцето.

— Какво искаш да кажеш? — настоя той.

— Има висока елиптична орбита. Още не мога да дам точните числа, но оценката сочи, че се отдалечава на четиристотин милиона километра.

— Това би означавало студена зима — обясних аз.

— И се приближава до около четирийсет милиона. Има възможна грешка в рамките на десет процента, но при тези граници тя е без значение.

— Предполагам — съгласи се Алекс.

— Когато достигне перихелия, екваториалните области на планетата ще получават четирийсет пъти повече слънчева светлина на квадратен сантиметър, отколкото на Римуей.

— Какво става с океаните, когато се отдалечи по орбитата си?

— Все още няма достатъчно данни.

Светът беше обвит в бели облаци. Океаните покриваха повече от половината кълбо, а континентите бяха зелени.

— Наклон на оста десет градуса — обяви Бел. — И няма луна.

— Сигурно, при четирийсет милиона километра от слънцето — отбеляза Алекс.

— Когато наближи перихелия, планетата се ускорява. Ще се движи доста бързо в периода на максимално облъчване — обясни Бел.

— Прилеп от ада — подхвърли Алекс.

— О, да. Определено, Когато е най-далече, се движи много по-бавно. През повечето време на този свят цари дълбока зима.

— Но няма ли океаните да пресъхнат при подобна орбита? — попита Алекс.

— Нямам необходимите данни — отвърна Бел. — Мога да ви кажа обаче, че тяхното присъствие предлага известна защита срещу жегите през лятото.

— И защо? — попитах.

— Когато светът мине близо до слънцето, е налице значително изпаряване. Морското равнище спада с до трийсет метра, парата изпълва небето с това, което наблюдавате сега: оптически непропускливи буреносни облаци, които спират голяма част от лъчението.

Сензорите успяха да пробият плътната атмосфера и ние получихме снимки — речни долини, огромни клисури, покрити със сняг планини.

— Подозирам, че океаните губят вода — обадих се аз. — Още няколко милиона години и ще изчезнат.

— Изглежда има големи форми на живот във водата — съобщи Бел.

— Не замръзват ли? — попита Алекс. — Колко е дълга годината тук?

— Приблизително двайсет и един и половина стандартни месеца. През девет от тях температурите са поносими. Дори приятни. През най-студените шест месеца океаните замръзват, но не мога да определя до каква дълбочина. Вероятно до сто метра. Това сигурно ги изолира и препятства значителната загуба на топлина.

— И дава възможност на морето да оцелее.

— Да.

— Можеш ли да кажеш какъв вид живот има там?

— Не. Различавам движение, но още нямам детайли.

Не открихме следи от селища. Никакъв знак, че някой някога е стъпвал на този свят. Земята беше покрита с гъста растителност. Приличаше на джунгла. Не видяхме големи сухоземни животни. Всъщност не видяхме никакви сухоземни животни.

Спуснахме се на ниска орбита и Алекс се вгледа в света. От тази височина той изглеждаше приятен и топъл, идилично място, идеално за заселване.

Тук-там имаше пустинни земи, но навсякъде другаде виждахме само джунгла.

— Не разбирам — казах. — Това нещо редовно се приближава на един хвърлей от слънцето. Как оцелява растителността? Защо не е пустиня? Защо не е просто обгорена скала?

— Периодичната близост до слънцето осигурява топъл и влажен климат. Идеален за джунгла. И, както казах, облаците играят ролята на сравнително ефективен топлинен щит — отвърна Бел.

Алекс мислеше за друго.

— Бел, виждаш ли някакви следи от конструкции? Сгради? Пътища? Може би пристанищно приспособление?

— Не. Ще ми трябва време да сканирам цялата планета.

1 ... 75 76 77 78 79 80 81 82 83 ... 137
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)