Загадката на Марголия [bg]

— Не и в смисъла, в който питаш. Не знаех как да стигна дотам. Знаех как изглежда светът, но нямах понятие от междузвездно пътуване.

— Просто беше уверен, че е някъде там?

— Да. Не се нуждаех от подробности. Те бяха несъществени. — Въпреки всичко той се усмихна. — Кажи ми, че нещо е на петнайсет градуса западно от Антарес и аз няма да имам и идея за какво говориш.

— Добре. Да опитаме другояче. Кой планира технически полетите до Марголия?

— Клемент Естебан.

Името не ми говореше нищо, но Алекс кимна и рече:

— Мъжът, който си е тръгнал.

— Да. В последната минута промени решението си. Не беше единственият.

— Как стана това?

— Естебан беше инженер. Направи някои от ранните проучвателни полети и откри летен свят.

— Той ли предложи идеята за колония?

— Не, не мисля. Ако трябва да съм честен, не помня кой пръв предложи идеята. Но… — Все още му беше трудно да контролира гласа си. — Надявам се, че са добре.

Говореше, сякаш първоначалните заселници все още бяха живи някъде.

Алекс продължи с въпросите:

— Хари, какви бяха дългосрочните планове за „Откривател“ и „Бремерхевън“?

— Имаш предвид след превозването на колонисти!?

— Да.

— Много прости. След третото пътуване двата кораба трябваше да останат с колонията. Щяха да бъдат качени на орбита, за да са достъпни, ако ни потрябват.

— Добре, смятали сте да ги поддържате. Но имахте ли хора и оборудване за целта?

— Да. Изпратихме орбитален кей с колонията. С всичките части и екипировка, които можеха да ни потрябват в обозримо бъдеще. Сред колонистите имаше и инженери. Не специалисти в този вид работа, но с желание да се научат. Но…