Добрият вълк [bg]

— Аз съм Томи. Харесва ли ти тук? — продължи.

Хектор не отговори. Сестрата извади термометъра от устата му.

— Предполагам, че колкото и на всички останали — отговори си сам Томи.

— А на тях харесва ли им? — попита Хектор.

— Никак.

— Спя добре, колкото и да е странно — промърмори Хектор.

— Тъй ли? — попита Томи. — Браво…

Пауза. Томи продължи:

— За испанец шведският ти е доста добър.

— Майка ми беше шведка.

— И моята — заяви Томи. — Светът е малък.

Хектор го изгледа. Беше се натъквал на доста подобни типове през годините. Саркастични, високомерни, надменни и сприхави… слабо интелигентни хора с голяма власт…

Сестрата заби игла във вената на сгъвката на ръката, взе кръв в прозрачна пластмасова ампула.

— Полицай сте, предполагам?

Томи кимна.

Тъмночервената кръв на Хектор пълнеше епруветка след епруветка.

— И какво правите тук?

— Просто минавам — сви рамене Томи.

— Просто минавате, значи? Ясно.

Сестрата извади иглата от вената на Хектор.

— Готов съм.

Събра си нещата, взе таблата и си отиде.

Томи остана. Не отместваше очи от Хектор. Надзирателят на вратата не знаеше какво да прави.

— После ще те извикам — каза му Томи. — Когато дойде време да върнеш затворника в килията. Окей?

— Не — отсече надзирателят. — Трябва да го върна още сега. Такива са правилата.

Томи се изсмя.

— Разбира се! Браво на момчето!

Томи се изправи, пазачът ги чакаше пред вратата, Томи тръгна натам. Тъкмо щеше да излезе, но ненадейно стисна бравата, дръпна вратата и тя се заключи от само себе си.

Надзирателят затропа.

— Слушай сега, Гусман — прошепна Томи.

Надзирателят дрънчеше с ключовете си зад вратата. Пак потропа.

— Отворете!

Ключът в ключалката.

— Главният свидетел по делото ще седи в отделна стая до залата, ще дава показания през микрофон…

Вратата се отвори.

— Вън, веднага! — извика надзирателят ядосано.

Томи се подчини, излезе от стаята, мина покрай пазача.

— Просто исках да видя боклука в очите, да му кажа, че е свършен…

— Мамка му, Томи, не може така — изсъска надзирателят. — Ще си изпатя заради теб.

Томи го потупа по рамото.

— Няма.

Отдалечи се по коридора.

Пазачът хвана Хектор над лакътя и го поведе в противоположна посока, обратно към килията.

Хектор се обърна, погледна Томи.

Пожарникарят бързо беше срязал веригата и го беше свалил. Еди просто се беше отпуснал на пода. Тогава Каролине реши, че вече е мъртъв. Парамедиците се втурнаха в стаята, като в бързането я изблъскаха, мъж и жена в еднакви жълто-зелени дрехи. Клекнаха до Еди, затърсиха пулс; звукът от разтварящи се лепенки, докато вадеха оборудването от чантите си.

— Няма пулс — промърмори мъжът.

Сложиха Еди на системи. Дефибрилаторът изпиука, когато се зареди.

Каролине стоеше като вкаменена.

— Пазете се — извика мъжът и притисна електродите върху окървавеното тяло на Еди. Натисна копчето. Токът премина през Еди, който подскочи и пак се отпусна.