Окото на света
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на света». Краткое содержание книги:
Той показа малко на Перин как да си служи с секирата с широкото острие. Да вдигнеш секира срещу някой или нещо, което държи оръжие в ръцете си, не беше като да сечеш дървета или да я размахваш на игра. След като показа на ковашкия ратай няколко упражнения в блокиране, париране и удар, той се зае с Ранд и меча му. Не онова дивашко подскачане и размахване, което Ранд винаги си беше представял, когато си мислеше как би го използвал, а ловки движения, преливащи се едно в друго, почти като в танц.
— Не е достатъчно да размахваш меча — поясни Лан. — Въпреки че според някои това е важното. Умът трябва да се превърне в част от него, и то в по-голямата част. Освободи ума си, овчарю. Изпразни го от всякаква омраза или страх, от каквото и да е. Изгори ги и ги махни от ума си. Вие двамата също слушайте. Това ще ви послужи и със секирата, и с лъка, или с копие, с тояга, и дори с две голи ръце.
Ранд го изгледа.
— Пламъкът и празнотата — промълви момъкът удивен. — Това имате предвид, нали? Баща ми ме учеше на това.
Отговорът на Стражника бе само загадъчен поглед.
— Ти дръж меча както ти показах, овчарю. Не мога да превърна за един час селянин с кални крака в майстор на меча, но може да те науча поне да не срежеш собствения си крак.
Ранд въздъхна и вдигна меча пред себе си с две ръце. Моарейн ги наблюдаваше безизразно, но на другия ден подкани Лан да поднови уроците.
Храната за вечеря беше същата като за обяд и за закуска — къшей хляб, малко сирене и сушено месо, само дето вечер пиеха топъл чай вместо вода. Вечерно време Том ги забавляваше. Лан не позволяваше на веселчуна да използва лютнята или флейтата си нямаше нужда да вдигат на крак населението наоколо, беше казал Стражникът — но вместо това Том жонглираше с топките и им разказваше приказки. „Мара и тримата глупави крале“ или някой от стотиците подвизи на Мъдрия съветник Анла, или пък нещо, изпълнено със слава и приключения, като „Великият лов на Рога“, но винаги краят беше щастлив и героите се завръщаха у дома за радост на близките.
И все пак, въпреки че местността беше мирна, въпреки че сред дърветата не се появяваха тролоци и че сред облаците не се носеше драгхар, на Ранд му се струваше, че успяват да възбудят сами напрежението всеки път, когато възникне възможност то да изчезне.
Една сутрин например Егвийн се събуди и започна да разплита косата си. Ранд я гледаше накриво, докато навиваше одеялото си.
Всяка нощ, след като изгасяха огъня, всички се загръщаха в одеялата си и лягаха, освен Егвийн и Айез Седай. Двете жени винаги присядаха малко по-настрана от останалите и си говореха нещо в продължение на час-два, след което се връщаха, когато останалите вече бяха заспали. Егвийн си среса косата свободно, сто вчесвания, точно толкова ги преброи той, докато оседлаваше Облак. После девойката прибра гребена си, отметна отпуснатата си коса на рамо и вдигна качулката на пелерината си. Изненадан, той попита:
— Какво правиш? — Тя го изгледа косо, без да му отвърне нищо. Момъкът се усети, че я е заговорил за първи път от две денонощия, от нощта в убежището сред пъновете край брега на Тарен, но това не го спря. — Цял живот си чакала този момент, когато ще получиш правото да си сплетеш косата, а сега се отказваш. Защо? Защото и тя не си я сплита ли?
— Айез Седай не си сплитат косите — отвърна тя простичко. — Най малкото не, освен ако самите те не пожелаят.
— Ти не си Айез Седай. Ти си Егвийн ал-Вийр от Емондово поле и Женският кръг добре щеше да те оправи, ако можеше да те види сега.
— Не е твоя работа да се бъркаш в Женския кръг, Ранд ал-Тор. А аз ще стана Айез Седай. Само да стигна в Тар Валон.
Той изсумтя.
— Щом стигнела в Тар Валон! Защо? О, Светлина, обясни ми! Та ти не си Мраколюбец.
— Да не искаш да кажеш, че Моарейн Седай е Мраколюбец? А? — Тя се извъртя и застана пред него със стиснати юмруци и той си помисли, че всеки момент ще скочи да го удари. — След като спаси селото ни? След като спаси баща ти?
— Не знам какво е, но каквато и да е, това все още нищо не говори за останалите. Сказанията…
— Кога най-сетне ще пораснеш, Ранд! Забрави сказанията и повярвай на собствените си очи.
— Собствените ми очи видяха, че тя потопи сала! Ще го отречеш ли? Щукне ли ти нещо в главата, не мърдаш, та ако ще човек да ти докаже, че се опитваш да стъпваш по водата. Ако не беше толкова заслепена от Светлината глупачка, щеше да разбереш!
— Аз ли съм глупачка? Слушай какво ще ти кажа, Ранд ал-Тор. Ти си най-тъпото, най-празноглавото…
— Вие двамата да не би да се опитвате да събудите цялата околност? — обади се Лан.
Застанал на място с отворена уста, търсейки възможно най-острия отговор, Ранд не беше забелязал, че вика. И двамата се бяха развикали.