Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
— Ако не беше толкова горд, Райън, когато бяхме млади, можехме да бъдем заедно през всичките тези години — замислено каза Жизел, представяйки всичко, което Кейси бе изстрадал, и годините, които бе прекарала, омъжена за човек, когото не обичаше и който никога не я бе обичал.
— Станалото — станало — отвърна Кейси и поднесе ръката й към устните си. — Сега сме заедно и по-добре да забравим миналото — погледна към Тристан и приветливо се усмихна. — Ако не беше ти, приятелю, нямаше да намеря Жизел. Благодаря ти, че си я довел тук.
— Ти си един лицемерен негодник, Кейси — промърмори Тристан, но гласът му не звучеше сърдито. — Твоята лейди е тук само защото доведох дъщеря й. Ще ми благодариш ли за това, че доведох Бетина на острова?
— Не може ли да забравим недоразуменията помежду си и да помислим за доброто на Бетина?
— Доколкото разбрах, не си имал угризения на съвестта, когато си спал с омъжена жена, която е забременяла от теб, а след това си я изоставил — горчиво отвърна Тристан. — Къде беше високият ти морал тогава?
— Обичах Жизел и знаех, че бракът й не е щастлив. Ако бях богат, щях да я отведа със себе си. Винаги съм искал да се оженя за нея и намеренията ми винаги са били почтени. Можеш ли да кажеш същото и за себе си? — спокойно попита Кейси.
— Защо си толкова обсебен от мисълта за брак? — попита Тристан с раздразнение. — Аз се грижа за Бетина и задоволявам всичките й нужди. И двамата бяхме доволни… докато не се появи ти.
— Отговори ми, Тристан. Ако имаше дъщеря — може би скоро ще имаш — щеше ли да допуснеш някакъв негодник да я направи своя курва?
— Бетина не е курва! — изкрещя Тристан и лицето му пламна от гняв.
— Но не е и омъжена жена.
— Омъжена! Прилошава ми от тази дяволска дума! — извика младият мъж, а очите му изпуснаха сини мълнии. — Да не би бракът да гарантира, че един мъж и една жена ще останат верни един на друг? Не! Да не би той да е доказателство за вечна любов? В повечето случаи — не е. Да, бракът предпазва децата да не бъдат наричани копелета, но в този свят има толкова много копелета, че това едва ли има значение.
— За теб е много лесно да се отричаш брака, Тристан, защото жената е тази, която хората осъждат и презират за това, че незаконно живее с някой мъж — напомни му Кейси.
— Нима някой осъжда и презира Бетина? Тук тя е сред приятели!
— Приятелите първи ще я съжалят, а това едва ли ще й допадне.
— Достатъчно сте говорили за това, моля ви! — извика Бетина, не можейки да слуша повече. Стана от масата и отиде до камината.
— Бетина е права, Райън — прошепна Жизел. — Ако двамата с Тристан сте решили да я обсъждате, без да мислите за чувствата й, поне го правете в нейно отсъствие.
— Съветът ви е излишен, мадам, защото няма повече да обсъждаме този въпрос — студено отвърна Тристан.
Стана и се присъедини към Бетина. Сложи ръка на раменете й и усети как тя се напрегна от докосването му.
— Добре ли си, малката ми? — нежно попита той.
— Да.
Отговорът й прозвуча едва чуто и Тристан не й повярва. Обърна я с лице към себе си и видя, че зелените й очи блестят от сълзи. Сърцето му се сви от болка. Внимателно изтри сълзите й и обхвана лицето й с ръце.
— Съжалявам, Бетина. Не искам да мислиш, че повече не те желая, само защото не искам да се оженя за теб. Желая те много повече от всяка друга жена. Но бракът ме плаши до смърт! Цял живот съм живял свободен, без отговорности… без да се нуждая от някого.