Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
— Няма защо да ми обясняваш — Бетина се усмихна, а очите й бяха като две дълбоки сини езера. — Започнах да те харесвам, Тристан. Всъщност, мисля, че те обичам. Но не искам да се жениш за мен, освен ако не го желаеш с цялото си сърце. Стига ми, че ме желаеш.
Тристан нежно я целуна, изпитвайки чувството, че в този миг има всичко, за което бе мечтал, но някъде дълбоко в душата му се прокрадваше съмнение. Желаеше Бетина, но не бе сигурен дали я обича. Тъй като никога досега не бе обичал никоя жена, не знаеше дали това, което изпитваше не е само плътско желание, но се почувства много щастлив, че тя го обича.
— Бетина, когато годината свърши, ще останеш ли да живееш с мен както преди? — попита Тристан.
— Ако зависи от мен, ще остана. Но не мисля, че Кейси ще ми позволи.
— Отново Кейси! Твоят проклет баща ме изкарва от равновесие! — грубо отвърна той и я пусна.
— Не го обвинявам, Тристан. Той е мой баща и ми желае само доброто.
— Това, което той смята за добро!
— Може и да е така, но е прав. — Бетина сведе очи, за да скрие болката, която внезапно я изпълни.
Понечи да се отдръпне, но Тристан я хвана за ръката.
— Къде отиваш?
— Вече всички си легнаха. Мисля да сторя същото.
Тристан се огледа и видя, че салонът е празен; погледна умоляващо Бетина.
— След като не можем да си легнем заедно, защо не останеш още малко с мен?
Нежните му думи стопиха болката й от грубия му тон преди малко. Позволи му да я заведе до дивана, да я настани да себе си и да я прегърне. Тя отпусна глава на гърдите му и двамата се заслушаха в гръмотевиците отвън и пращенето на огъня в камината.
— Ако по-късно дойда при теб, ще викаш ли? — попита Тристан.
— Ще бъде трудно, защото мама се премести в стаята до твоята, а Кейси сложи твоя сандък в нейната. Иска да е сигурен, че сме разделени и че няма да направиш опит да дойдеш при мен.
— Значи вече не съм господар в собствената си къща! — раздразнено възкликна той. — Не можеш ли да направиш нещо, Бетина?
— Утре ще поговоря с мама и ще се опитам да я накарам да поговори с Кейси. Може би тя ще успее да го убеди да промени решението си.
— Навярно тази нощ ще трябва да се задоволя и с това, но дано Кейси отстъпи и се съгласи да не ни пречи да бъдем заедно.
ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
Бетина се събуди внезапно, викайки името на своя любим. Погледна празното място до себе си на леглото и мъчителният кошмар, който я бе събудил, изплува ясно в съзнанието й. Сънува, че Тристан й бе казал да си отиде веднага, заради друга жена. Думите му още ехтяха в ушите й: „Трябва да си припомниш, че ние не сме женени, и рано или късно това щеше да се случи.“
Огледа стаята, притъмняла от бушуващата навън буря, и внезапно се почувства изоставена и самотна, а очите й се напълниха със сълзи. Беше сигурна, че Тристан я желае, но защо не можеше да я обича? Тя най-сетне бе признала и пред себе си, и пред него, че го обича, бе му дала възможност и той да й каже какво чувства към нея.
Никога не бе говорил, че изпитва към нея нещо друго, освен силно желание. Дали трябва да се задоволи и с това?
Бетина отметна завивките и стана. Потръпна, тъй като прозорецът бе отворен, и студеният въздух нахлуваше в стаята. Щеше да бъде чудесно да се излежава цяла сутрин в леглото и да се наслаждава на топлината на тялото на любимия си. Надяваше се, че му липсва толкова силно, колкото и той на нея. Надяваше се, че Кейси ще се смили над страданията й и ще сложи край на раздялата им.
Облече светлосиня рокля и силете косата си. Надяваше се майка й да е сама в стаята си, за да поговорят.
Надникна в съседната стая, но вътре нямаше никой. Когато тръгна към стълбите, майка й тъкмо завиваше но коридора.
— Стана късно и започнах да се безпокоя, че още не си станала — тревожно каза Жизел.
— Сигурно съм се успала — отвърна Бетина. — Миналата нощ не можах да заспя. — Мамо, можем ли да поговорим в моята стая?
— Да, разбира се.
Когато влязоха, Бетина подаде на майка си един стол, а тя отиде до малката дървена люлка, която Тристан бе направил преди седмица. Нежно я докосна, а след това се обърна към Жизел:
— Мамо, искам да знаеш, че много се радвам, че се омъжи за мъжа, когото винаги си обичала.
— Не изглеждаш много радостна, скъпа — отвърна Жизел и леко се усмихна.
— Радвам се за теб, мамо, но иначе съм нещастна. Ти намери своето щастие, аз изгубих моето.
— Знам, че си разстроена. И аз бях изненадана не по-малко от теб, когато Кейси забрани да спите с Тристан в една стая. Но тази раздяла може би е най-доброто разрешение за теб, Бетина. Райън е сигурен, че само по този начин Тристан ще разбере колко много му липсваш и ще се съгласи да се ожените. Миналата вечер дълго говорихме за това с баща ти.