По-силна от магия
- Автор: Кулман Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По-силна от магия». Краткое содержание книги:
Отначало Лусиън едва понася дръзката и пряма девойка, на която е станал настойник. Досега никой не се е осмелявал да оспорва заповедите му. Нито да обърне целия замък наопаки. За да се отърве от своенравната Алис, Лусиън решава да я представи в обществото и да й намери съпруг. Но за Алис все не може да се намери подходящ кандидат…
Продължиха с играта, като от време на време надаваха радостни възгласи, когато някой спечелваше точка. Веднъж, в усилието си да си отмъсти за един доста подъл удар, Алис изтърва ракетата. За негова изненада от розовите й устни се изтръгна едно доста соленичко проклятие, при което тя се изчерви, а Лусиън гръмко се засмя.
Изведнъж го озари проникновение. Той се забавляваше! Лекомислено и искрено! Нещо, което не бе изпитвал от години. А което бе още по-смайващо — не му се искаше да свършва и отчаяно се опитваше да измисли някакъв повод, за да продължи урока. Беше толкова изумен от собственото си поведение, че не забеляза Алис от лявата си страна, когато се хвърли натам, за да отбие поредната топка.
За миг се олюляха и се вкопчиха един в друг, за да се задържат прави. Но изгубиха равновесие и се строполиха на пода. Стройното му тяло се просна върху нейното. Лусиън бе толкова замаян и задъхан, че се осъзна чак когато усети движението й под себе си.
Тялото му почувства меките й форми, които възбудиха сетивата му. „Какво, по дяволите, става днес с мен?“ Беше напълно слисан от внезапното напрягане в слабините си. Първо едва се сдържа да не я целуне, а сега мъжествеността му пулсираше в болезнено желание, както се случваше, когато пропуснеше да посети любовницата си.
„Но това е невъзможно“. — Беше ужасен от факта, че е възбуден. Та той бе посетил Рейна вечерта преди да тръгнат за Тистълуд!
Алис отново се изви и този път коремът й се допря до втвърдения му член.
Мили Боже! Дъхът излезе със съскане от устата му, тъй като стисна зъби, за да превъзмогне огъня, лумнал в слабините му. Какво наистина ставаше с него? Никога досега не бе имал подобни проблеми само седмица след като е освободил физическото си напрежение. А сега бе толкова възбуден, колкото когато за пръв път легна с жена!
— Лусиън, притискаш ме — промърмори Алис и се изви още веднъж, за да се измъкне.
— Извини ме — задъхано изрече той и се претърколи.
Искаше да й помогне да се изправи и да се извини за несръчността си, както и да се увери, че не е пострадала. Но не можеше. Само измърмори смутено с дрезгав глас, че се надява да е добре, и седна, като притисна плътно коленете към тялото си, за да се прикрие.
Докато седеше и нещастно наблюдаваше как тя оправя полите и приглажда косите си, Лусиън се опита да си обясни странните си реакции. Дали не бе заболял от някаква болест? Или просто се е преуморил? Не! Сигурно имаше нещо общо със свежия и ободряващ провинциален въздух. Не! Та той бе прекарал по-голямата част от живота си в Тистълуд и никога досега въздухът не му бе действал по този начин.
Оставаше само едно логично обяснение: просто губеше самообладание. И Господ да му е на помощ, но нямаше ни най-малка представа как ще си го възвърне.
Глава 14
Лицето му бе толкова близо, че можеше да преброи миглите му. Алис се усмихна на хрумването си и нежно прокара върха на пръста си по подобните на ветрило черни ресници, възхищавайки се на гъстотата им. Както всичко останало у Лусиън, и те бяха великолепни.
— Алис — въздъхна той и очите му се затвориха под любовната й ласка.
Тя обви ръце около врата му и зарови лице в топлата вдлъбнатина в основата на шията му. Остана така дълго, вкусвайки с наслада усещането. Беше толкова прекрасно да притиска дребното си тяло към неговите стройни форми! Сякаш бяха създадени един за друг. А уханието, което той излъчваше…
Сгуши се още по-плътно до него и вдъхна дълбоко. Миришеше на мащерка, камшиче и великденче… като Тистълуд през пролетта.
Ммм… Да, също като Тистълуд, ала по-упойващо и по прекрасно. Под първичното ухание на Съсекс се бе спотаил един по-фин и по-предизвикателен аромат — мускусната миризма на мъжественост, на чиято мамеща съблазън не можеше да устои нито една жена.
Алис жадно притисна устни към шията му и плъзна език по нея. Достигна до ухото му и спря. За миг го погледна, сетне нерешително започна да ближе изящната раковина.
Лусиън изохка. Нетърпелива да утоли сладострастния му повик, тя засмука месестата част, от време на време белите й зъби хапеха лекичко чувствителното място, докато задъханите му стенания преминаха в тихи викове.
— Обичам те, Алис! Мили Боже, обичам те!
— И аз те обичам! — Горещият й дъх го опари.
Той потрепери, а от устните му се отрониха накъсани стонове. Въодушевена от женската си власт над него, Алис захапа за последен път ухото му, а после устните й нежно докоснаха лицето. Бавно ги придвижи по брадичката и стигна до другото ухо. В продължение на няколко пленителни мига го гали и дразни с език, докато Лусиън не се загърчи от страст.