По-силна от магия
- Автор: Кулман Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По-силна от магия». Краткое содержание книги:
Отначало Лусиън едва понася дръзката и пряма девойка, на която е станал настойник. Досега никой не се е осмелявал да оспорва заповедите му. Нито да обърне целия замък наопаки. За да се отърве от своенравната Алис, Лусиън решава да я представи в обществото и да й намери съпруг. Но за Алис все не може да се намери подходящ кандидат…
— Позволи ми да те любя — промълви той, а гърдите му се разтърсиха от накъсани хлипове.
— Скоро… — измърка тя, плъзгайки топлия си език по изсечената извивка на брадичката му. Устните й дариха с нежна ласка всяка частица от лицето му, целуваха го навсякъде, но не и по стенещите устни. Плътта му бе топла и гладка като коприна, съхнеща под лъчите на лятното слънце. Чак накрая се насочи към устните.
Пръстите й, тръпнещи от копнежа, който я изгаряше, милваха чувствената им извивка, като от време на време навлизаха по-навътре, за да дарят с милувки кадифената им мекота.
С всяко докосване стенанията му се усилваха, а когато нямаше сили да понесе повече изтънченото мъчение, стисна китката й и притисна дланта й към гърдите си.
— Погледни ме! — Гласът му бе плътен и наситен като горещ шоколад.
Тя се подчини и погледът й срещна неговия. Никога досега очите му не я бяха гледали с такова обожание, топлина и страст. Остана завинаги покорена. Бавно приближи устни към нейните. Неспособна да сдържи страстта си, Алис сама привлече главата му и дръзко впи устни в неговите. Усети как дъхът му погалва лицето й.
— Лусиън…
— Кога смяташ да вдигнеш замръзналия си задник от леглото и да станеш?
— Лусиън?!
Усети шляпване по бузата.
— Нима ти звуча като лорд Надут пуяк?
Както нощният мрак се стопява с настъпването на зората, така и приятният й сън се разсея и изчезна. От гърдите й се изтръгна въздишка на разочарование, тя се обърна по корем и зарови глава във възглавницата.
Този път Хедли я ритна.
— Ще ставаш ли най-после? Чака ни доста работа.
— Махай се! Много съм ти сърдита! — Стискаше клепачи. Не искаше да ги отвори нито за миг, за да не изгуби и последните късчета от съня, което означаваше, никога да не усети забранения за нея вкус на устните на Лусиън.
До ухото й достигна недоволно грухтене.
— Както желаеш. Последното, което искам, е да будувам през нощта и да ръся вълшебен прах върху двойка чифтосващи се смъртни.
„Вълшебен прах? Чифтосващи се смъртни?“ Алис смръщи вежди, докато емоциите й продължаваха да се реят из изплъзващия й се романтичен свят на сънищата. Какви ги дрънкаше този немирник?
— И не си мисли, че няма да ми дължиш нови дрехи, ако сестрата на лорд Надут пуяк не забременее, защото за това ще си виновна ти и твоят мързел!
„Сестра? Нови дрехи?“ Алис ахна и рязко се изправи.
„Заклинанието!“ Огледа се ужасено за Хедли, но никъде не го видя.
— Хедли? — Отправи горещи молитви да е достатъчни близо до нея, за да я чуе.
— Тук, долу, тромава краво! Къде си мислиш, че съм? В Брайтън?
Алис едва не извика от облекчение, наведе се под леглото и се взря в мрака. Хедли се бе проснал върху килима и разтриваше челото си.
Хвърли й изпепеляващ поглед.
— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш като ме изритваш по този начин от леглото? Опитваш се да ме убиеш?
Зяпна го смаяно, загубила за миг дар слово. Постепенно проумя какво се бе случило — с рязкото си изправяне без да иска го бе съборила на пода. Усмихна се извинително и протегна ръка.
— Разбира се, че не. Стана случайно.
Хедли бутна ръката й.
— Можех да си счупя врата заради тази проклета случайност.
— Не можеш да си счупиш врата. Костите на феите не се чупят.
Той сви рамене, седна и енергично се замасажира.
— Е, нали знаеш, че за всичко има пръв път.
Алис отвори уста, за да изрече нещо хапливо, но размисли и побърза да я затвори. Не биваше да спори с войнствено настроения дух — по този начин нямаше да помогне на Шарлот. Ако го предизвика, той може да изчезне за няколко дни. Тогава какво ще прави?
Решила, че е най-добре да спечели благоразположението му, отново протегна ръка.
— Наистина съжалявам, че неволно ти причиних болка, Хедли. И за да докажа колко много съжалявам, ще ти купя елегантно бастунче, каквито носят джентълмените, когато излизат на разходка. Чудесно ще подхожда на новия ти костюм.
Лицето му се оживи и очите му светнаха.
— От полирана трънка с позлатен връх и кадифени пискюли?
— Каквото пожелаеш.
Това последното го умилостиви окончателно, Хедли се вкопчи в ръката й и й позволи да го вдигне и настани обратно в леглото.
— А сега… — Алис внимателно го сложи върху възглавницата, — най-добре е да се заемем със заклинанията. Какво трябва да направим?
— Ти ще застанеш пред вратата на спалнята на сестрата на лорд Надут пуяк и ще държиш това — Хедли махна с ръка и отнякъде изникна една зелена свещ, — като повтаряш: „Гуусли, гуусли, бъмби мег. Момбо, кимбо, ункебуу.“ Аз ще вляза и ще ги поръся с вълшебния прах, докато се чифтосват.