Родена в лед
- Автор: Робертс Нора
- Серия: concannon sisters #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена в лед». Краткое содержание книги:
Когато свирепите зимни бури станат господари на западните ирландски графства, местните хора си стоят вкъщи, а туристите не идват. Пансионът на Бриана Конканън опустява, но това не я смущава — тя се наслаждава на спокойствието и тишината. Тази година обаче Бриана очаква странен гост — Грейсън Тейн, автор на криминални романи от САЩ. Скитник по душа, с тъмно минало, той възнамерява да прекара зимата в усамотение. Ала съдбата е отредила друго…
— Хайде да повървим. Пеша най-добре се вижда Ню Йорк — взе чантата, преметна каишката през главата й, така че тя увисна пред гърдите й. — Носи я така и постави ръката си на нея. Удобни ли са ти обувките?
— Да
— Значи сме готови
Все още се опитваше да си поеме дъх, когато той я повлече навън.
— Градът е великолепен през пролетта — обясни той, поемайки по Пето Авеню.
— Толкова много хора — видя как някаква жена бърза пред тях. Краката й се мяркаха под копринената дреха. Друга — с размъкнати дрехи от червена кожа идваше насреща. На лявото си ухо носеше три обици.
— Ти обичаш хора.
Загледа се в човека, който вървеше до тях и нещо нареждаше по мобифона.
— Така е.
Грей я дръпна от пътя на забързан велосипедист.
— И аз — от време на време.
Показваше й отделни неща, обеща да й остави колкото време иска за магазина за играчки, наслаждаваше се как онемява пред витрини или хора, които срещаха.
— Веднъж ходих в Париж — сподели тя, усмихвайки се, като видя уличен продавач бързо да приготвя хот-дог, — за да присъствам на изложбата на Маги там. Тогава си мислех, че не може да има по-оживено място — засмя се и стисна ръката му. — А сега виж къде попаднах.
Много и харесваше. Постоянният и почти оглушителен шум на уличното движение, луксозните стоки по витрините, хората — погълнати от мислите си и забързани, и небостъргачите, които превръщаха улиците в нещо като дъно на каньон.
— Стигнахме.
Бриана погледна към сградата на ъгъла; по всички витрини се виждаха бижута и скъпоценни камъни.
— Какво е това?
— Базар, скъпа — щастлив, че са заедно, той отвори със замах вратата. — Истински карнавал.
В помещението се чуваха стотици гласове. Купувачи се блъскаха край щандовете, надничаха към изложената стока. Тя зърна множество диамантени пръстени, които проблясваха под стъклото; имаше и камъчета с цветовете на дъгата и навсякъде съблазнителният блясък на злато.
— Боже, какво място! — беше й приятно да се разхожда с Грей. Пазаренето между продавачи и купувачи за цената на една или друга огърлица с рубини или пръстен със сапфир бе нещо невероятно. Ще има да разказва, когато се върне в Клар!
Спряха се до един щанд, тя се засмя.
— Съмнявам се, че ще купя подаръците оттук.
— Аз ще ги купя. Според мен перлите са най-подходящи — напрани знак на продавачката да не започва с хвалби за стоката и сам я разгледа. — Да, най-подходящи са перлите
— Подарък ли ще купуваш?
— Да. Този — сега вече извика продавачката. Имаше представа какво търси и трите реда млечни перли напълно отговаряха.
Изслуша с половин ухо излиянията на продавачката за красотата и стойността на огърлицата. Класическа, определи я тя: семпла и елегантна. Истинска находка и разбира се, на извънредно изгодна цена.
Грей взе огърлицата, прецени тежестта й, вгледа се в перлите.
— Как ти се струва, Бриана?
— Невероятна е.
— Наистина — потвърди продавачката, която предусещайте продажба без пазарлък. — Няма да намерите втора като нея и то на такава цена. Толкова е класическа, че може да се носи почти на всичко; на вечерна рокля, през деня, с кашмирен жакет, копринена блуза, семпла черна рокля.
— Черно няма да й отива — определи той, като погледна Бриана. — По-скоро тъмносиньо, пастелни тонове и тревисто зелено.
Стомахът на младата жена се стегна, когато и продавачката подхвана темата.
— Така е. При нейния тен най-добре е бижуто да е дискретно. Не всяка жена може да си позволи това. Опитайте. Ще видите как хубаво лягат.
— Грей, моля те — тя отстъпи назад и се сблъска с друг купувач. — Не бива да правиш това. Безразсъдно е.
— Скъпа — прекъсна я продавачката, — когато мъж е решил да ви подари такава огърлица, е безразсъдно да се противите. При четиридесет процента отстъпка при това.
— О, мисля, че можете да ми предложите по-изгодна цена — подметна Грей непринудено. Не ставаше въпрос за парите. Дори не бе погледнал към миниатюрния етикет, залепен за закопчалката. Правеше го заради спора. — Дай да видим как ти стоят.
Бриана стоеше с пълни с отчаяние очи, докато той закопчаваше бижуто. Стоеше великолепно дори върху обикновената й памучна блузка.
— Не можеш да ми купиш подобно нещо.
Независимо от огромното си желание, тя се въздържа да докосне перлите.
— Разбира се, че мога — наведе се и непринудено я целуна. — Остави ме да се забавлявам — изправи се и я заоглежда с присвити очи. — Май е точно това, което търсех — отново погледна към продавачката: — Каква допълнителна отстъпка можете да направите?
— О, аз и така почти без пари ви я давам. Перлите са подбрани еднакви по размер, нали виждате.