Родена в лед
- Автор: Робертс Нора
- Серия: concannon sisters #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена в лед». Краткое содержание книги:
Когато свирепите зимни бури станат господари на западните ирландски графства, местните хора си стоят вкъщи, а туристите не идват. Пансионът на Бриана Конканън опустява, но това не я смущава — тя се наслаждава на спокойствието и тишината. Тази година обаче Бриана очаква странен гост — Грейсън Тейн, автор на криминални романи от САЩ. Скитник по душа, с тъмно минало, той възнамерява да прекара зимата в усамотение. Ала съдбата е отредила друго…
Опита да не се оглежда, докато се изкачваха по стълбите.
— О, господин Тейн — посрещна ги салонният управител сърдечно, — отдавна не сте идвали. Госпожа Уинстън вече пристигна.
Прекосиха салона с дългия лъскав бар, зад постланите с ленени покривки маси вече се бяха настанили хора. Някаква жена стана, щом зърна Грей.
Първоначално Бриана забеляза прекрасния червен костюм, проблясването на злато на ревера и на ушите. След това късата руса коса и широката усмивка, преди жената да попадне в сърдечната прегръдка на Грей.
— Радвам се да те видя, красавице.
— Любимият ми околосветски пътешественик — изрече тя с дрезгав глас.
Арлийн Уинстън бе дребна, едва ли по-висока от метър и петдесет, със спортна фигура благодарение на трите пъти седмично прекарани в гимнастическия салон. Грей бе споменал, че е баба, но по лицето й почти не се забелязваха бръчки, а светлокафявите очи бяха проницателни и контрастираха с мекия овал и изящните черти. Едната й ръка бе все още около кръста на Грей. Другата подаде на Бриана.
— Значи вие сте Бриана? Добре дошли в Ню Йорк. Забавлява ли ви нашето момче?
— Да. Градът е чудесен. Приятно ми е да се запознаем, госпожо Уинстън.
— Арлийн — тя задържа ръката й за миг и я потупа. Колкото и приятелски да бе жестът, Бриана не пропусна, че макар и набързо, тя е основно преценена. Грей наблюдаваше сцената усмихнат.
— Не е ли прекрасна?
— Определено. Хайде да сядаме. Надявам се да не възразите, поръчах шампанско. Нещо като малко празненство.
— С англичаните ли се договори? — осведоми се Грей, докато се настаняваха.
— Точно така — тя се усмихна, докато пълнеха чашите им с минералната вода, поставена вече на масата. — Сега ли искаш да приключим деловата част или след като обядваме?
— Хайде сега.
Арлийн направи знак на сервитьора, че ще им е нужен по-късно, взе куфарчето с документите и извади папка с факсове.
— Ето английският договор.
— Каква жена! — възхити се Грей и й намигна.
— И другите предложения от чужбина са тук. Започнах преговори и с хората от киното — тя го остави да се запознае със съдържанието на документите и се обърна към Бриана: — Грей казва, че си изключителна готвачка.
— По-скоро той обича да яде.
— Така си е. Отлично се справяш с пансиона си, както чувам „Блакторн“ се казва, нали?
— Да, „Блакторн“. Не е кой знае колко голям.
— Уютен, предполагам — Арлийн я изучаваше. — И тих.
— Много тих. Хората идват в западната част на страната заради природата.
— За която съм чувала, че е прекрасна. Не съм посещавала още Ирландия, но Грей запали любопитството ми. Колко хора наведнъж можеш да приемеш?
— Разполагам с четири стаи за гости, така че зависи колко са големи семействата. Осем души се чувстват съвсем удобно, но понякога се събират и но дванадесет с децата.
— И ти готвиш за всичките и сама поддържаш пансиона?
— То е нещо като да се грижиш за голямо семейство — обясни младата жена. — Повечето хора преспиват една-две нощи и си заминават.
Арлийн непринудено поведе разговор с Бриана, преценяваше всяка нейна дума, оценка. Явно за нея Грей бе много повече от наемодател, много повече. Жената бе интересна: сдържана, малко притеснена, очевидно умееше да се справя с работата си, определи тя, докато потропваше с идеално поддържаната си ръка по масата и продължаваше да разпитва Бриана.
Спретната, добре възпитана и… Забеляза как погледът на Бриана се отклонява и за миг спира върху Грей. Да, видя онова, което я интересуваше.
Младата жена отново насочи очи към нея, забеляза леко вдигнатите й вежди и се постара да не се изчерви.
— Грейсън ми каза, че имате внуци.
— Имам. И след чаша шампанско най-вероятно ще извадя всичките им снимки.
— С удоволствие ще ги разгледам. Наистина. Сестра ми току-що роди — в гласа и в очите й се появи нежност. — И аз нося снимки.
— Арлийн — обади се Грей, вдигнал поглед от листата, — ти си царица.
— Не го забравяй — тя му подаде писалка и направи знак да донесат менютата и листа с вината. — Подпиши договорите, Грей и да празнуваме.
Бриана си помисли, че откакто се запозна с Грей, е пила повече шампанско отколкото през целия си живот. Докато отпиваше от виното, изучаваше менюто и се стараеше да не трепне от цените.
— Днес късно следобед ще се срещнем с Розали — обясняваше той, като говореше за насрочената с редакторката си среща, — след това е премиерата. Ще дойдеш, нали?
— За нищо на света няма да я пропусна — увери го Арлийн. — Аз ще взема пиле — добави тя и подаде менюто на сервитьора. — Е — продължи тя, след като и останалите поръчаха, — кажи как напредваш с книгата?