Родена в лед
- Автор: Робертс Нора
- Серия: concannon sisters #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена в лед». Краткое содержание книги:
Когато свирепите зимни бури станат господари на западните ирландски графства, местните хора си стоят вкъщи, а туристите не идват. Пансионът на Бриана Конканън опустява, но това не я смущава — тя се наслаждава на спокойствието и тишината. Тази година обаче Бриана очаква странен гост — Грейсън Тейн, автор на криминални романи от САЩ. Скитник по душа, с тъмно минало, той възнамерява да прекара зимата в усамотение. Ала съдбата е отредила друго…
Грей признаваше, че детето е чудесно. Няколко пъти отскочи до къщичката, когато имаше потребност да се поразходи и да избистри главата си.
Привечер бе най-подходящото време — тогава светлината сякаш сияеше, така типично за Ирландия, а въздухът бе така чист, че се виждаше на километри; последните слънчеви лъчи огряваха зелените хълмове, а в далечината реката проблясваше като сабя.
Завари Роуган, облечен в тениска и стари джинси, да плеви старателно в градината. „Интересно е да видиш така човек, който може да си наеме цяла бригада градинари“ — помисли си Грей.
— Здрасти, татенце — поздрави го и се облегна на портата.
Роуган се изправи.
— А, най-после мъж. Ела да ми правиш компания. Жените ме изгониха — посочи с глава към къщата. — Маги, Бри, сестрата на Мърфи — Кейт, и няколко други дами от селото дойдоха на гости. Говорят си за кърмене и раждане.
— Ясно — Грей погледна тъжно към къщурката и влезе в градината. — Мисля, че по-скоро си се отървал, отколкото да са те изритали.
— Прав си. Тъй като числено ме превъзхождат, не успях дори да се приближа до Лиам. Бриана пък обяви, че Маги не е в състояние да се занимава с градината, която трябва да се оплеви. След това ме изгледа с онзи свой особен поглед. Досетих се какво намеква — погледна с копнеж към къщичката. — Бих могъл да се опитам да се промъкна до кухнята, за да взема по бира.
— Тук е по-безопасно — Грей седна на земята и скръсти крака. Изпълнен с добри намерения, той се пресегна и изскубна един плевел. Поне се надяваше, че е плевел. — И без това исках да поговоря с теб. Става въпрос за сертификата за държавните ценни книжа.
— Кой сертификат по-точно?
— Онзи на компанията „Трикуортър“
— А, да. Съвсем бях забравил около събитията напоследък, Бриана е получила отговор от тях, така ли?
— Някой й е писал — Грей почеса брадичката си. — Накарах брокера си да поразпита тук-там. Попаднал е на интересни неща
— Решил си да вложиш пари, така ли?
— Не, но и да исках, нямаше да мога. Такава минна компания не съществува. Нито в Уелс, нито другаде.
Роуган свъси вежди
— Приключили са дейността си, така ли?
— По-скоро никога не е съществувала такава компания, което би трябвало да означава, че сертификатът, който е на съхранение при теб, е без всякаква стойност
— Странно. Защо тогава някой е готов да заплати хиляда лири за него? Твоят човек може да е пропуснал нещо. Компанията може да е малка, да не фигурира в стандартните списъци
— И аз се сетих за това, той също. Станало му любопитно да се порови още малко, дори позвънил на номера, който фигурира на бланката
— И?
— Той е фалшив. Хрумна ми, че всеки може да си напечата бланки. Както и всеки може да си наеме кутия в пощата, като онази, до която Бриана адресира писмата си в Уелс.
— Вярно, но не обяснява факта, защо някой ще е склонен да заплати за нещо, което не съществува — Роуган остана намръщен. — Имам малко работа в Дъблин. Макар да не съм сигурен, че Бри ще ми прости, но ще взема Маги и Лиам със себе си — ще тръгнем в края на седмицата. Ще отсъстваме няколко дни и ще поразпитам лично, докато съм в града.
— Струва ми се, че е по-добре да се отскочи до Уелс — подхвърли Грей. — Ти си отрупан с работа в момента, но аз не съм.
— Възнамеряваш да отидеш до Уелс?
— Винаги съм мечтал да се правя на детектив. Странно съвпадение, не мислиш ли, че малко след като Бриана откри сертификата и изпрати писмото, някой претърси пансиона? — отново сви рамене — Изкарвам си хляба, като превръщам съвпаденията в сюжет.
— А ще кажеш ли на Бриана какви ги вършиш?
— Не всичко. Мисля да отскоча до Ню Йорк. На Бриана може да й хареса един уикенд в Манхатън.
Роуган вдигна вежди.
— Не се съмнявам, че ще й хареса, но ще трябва да я убедиш да зареже пансиона в разгара на сезона.
— Намислил съм как да го постигна.
— А и Ню Йорк е доста далеч от Уелс.
— Няма да е трудно да се отбием там на връщане към Клар. Пътуването ще се удължи с ден-два. Мислех сам да отида, но ми хрумна, че ако се наложи да разговарям с официални представители, ще ми трябва тя или Маги, или майка им — той отново се ухили. — Естественият избор е Бриана.
— Кога ще тръгнете?
— След два дни
— Бързо действаш — отбеляза Роуган. — Ще успееш ли да склониш Бриана?
— Ще ми е нужен доста чар. Напоследък го събирам, за да ми стигне.
— Е, ако успееш, дръж ме в течение. Ще видя какво мога да направя оттук. А ако са ти нужни допълнително муниции, можеш да споменеш, че няколко от произведенията на Маги са изложени в „Уърлдуайд“ в Ню Йорк.