Родена в лед
- Автор: Робертс Нора
- Серия: concannon sisters #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена в лед». Краткое содержание книги:
Когато свирепите зимни бури станат господари на западните ирландски графства, местните хора си стоят вкъщи, а туристите не идват. Пансионът на Бриана Конканън опустява, но това не я смущава — тя се наслаждава на спокойствието и тишината. Тази година обаче Бриана очаква странен гост — Грейсън Тейн, автор на криминални романи от САЩ. Скитник по душа, с тъмно минало, той възнамерява да прекара зимата в усамотение. Ала съдбата е отредила друго…
Дочу се женски смях. Гостенките излязоха навън, наобиколили Маги, която държеше Лиам на ръце. Последваха представяния, поздрави, последни гукания към бебето, преди посетителките да потеглят с велосипедите си.
— Дай да го подържа — Грей протегна ръце и взе Лиам. Приятно му беше, когато бебето се взираше в него със сериозните си сини очи. — Ей, още ли не си проговорил? Роуган, мисля, че е време да откъснем хлапето от жените и да го заведем в кръчмата, да се почерпим с халба бира.
— Той вече си получи халбата за вечерта — обади се Маги. — С майчино мляко.
Грей погъделичка бебето по вратлето.
— Защо е облечен в рокличка? Тези жени ще те превърнат във фльорца, мой човек.
— Не е рокля — Бриана се наведе, за да целуне Лиам по главичката. — Камизолка е. Скоро ще сложи панталони. Роуган трябва само да стоплиш яденето, което донесох, когато стане време за вечеря — тя погледна какво е направил в градината. — Плевелите не се късат, а се изкореняват.
Той се усмихна и я целуна.
— Тъй вярно!
Тя го отблъсна шеговито и се засмя.
— Тръгвам. Грей, върни бебето. На семейство Суини им се събраха доста гости за един ден. Да не забравиш да си сложиш краката на високо.
Последната реплика бе отправена към Маги.
— Няма. Да се погрижиш и тя да стори същото — посъветва тя Грей. — От дни върти две къщи.
Той хвана Бриана за ръка.
— Мога да те отнеса.
— Не говори глупости. Грижете се — тя не издърпа ръката си от тази на Грей, когато тръгнаха да си вървят. — Толкова е пораснал вече — отбеляза тихо. — И вече се усмихва. Чудил ли си се какво минава през главата на бебето, когато се взира в теб?
— Предполагам, че се чуди дали този живот ще е по-различен от предишния.
Тя изненадано извърна глава.
— Вярваш ли в това? Наистина?
— Разбира се. Едно-единствено съществуване никога не ми се е струвало правдоподобно. Не е възможно човек да направи всичко както трябва само от един опит. А когато си на място като това, непрекъснато долавяш ехото на стари духове.
— Понякога имам чувството, че и друг път съм вървяла по тези места — тя вдигна ръка и гальовно докосна червените цветове на обичките край пътя. — Точно тук, но в друго време и в друга кожа.
— Разкажи ми история.
— Въздухът е спокоен, тих. Пътят е само пътечка, но добре отъпкана. Надушвам торфа, който гори в огнищата. Уморена съм, но се чувствам добре, защото се прибирам вкъщи, а там някой ме чака. Някой ме чака. Понякога имам чувството, че ще го видя застанал пред мен да ми маха за поздрав.
Спря и поклати глава.
— Това са глупости. Въображение.
— Не е задължително — той се наведе, откъсна едно диво цвете отстрани на пътя и й го подаде. — Първия ден, когато минах оттук, не можех да се нагледам на всичко. И не само защото мястото бе ново за мен. Имах чувството, че си спомням нещо.
Импулсивно се обърна, взе я в обятията си и я целуна.
Както и сега, даде си сметка той. От време на време, когато я държеше в прегръдките си, когато устните му бяха върху нейните, като че ли някъде между съзнанието и подсъзнанието съществуваше някакъв образ.
Сякаш бе спомен.
Той пропъди усещането. Време бе, реши, да започне да я очарова, за да замине с него.
— Роуган каза, че ще отскочи до Дъблин за няколко дни. Ще вземе Маги и Лиам.
— О! — разочарованието се изписа на лицето й, преди да успее да се овладее. — Е, те си имат свой живот и там. Все забравям, когато са тук.
— Ще ти липсват.
— Определено.
— Аз самият трябва да замина за кратко.
— Да заминеш? — този път се наложи да се пребори с обзелата я паника. — Къде ще ходиш?
— В Ню Йорк. Премиерата, нали помниш?
— Да, на филма ти — тя успя да се усмихне. — Сигурно ще е вълнуващо за теб.
— Би могло да бъде, ако дойдеш с мен.
— Да дойда с теб? — спря по средата на пътя и го загледа учудено. — В Ню Йорк?
— За два дни. Или за три-четири — взе я в прегръдките си и я завъртя в импровизиран валс. — Може да отседнем в хотел „Плаза“ като Елоиз.
— Елоиз? Коя е…
— Няма значение. По-късно ще ти обясня. Ще летим с „Конкорд“. Ще пристигнем преди да се усетиш. Ще посетим клона на „Уърлдуайд“ — добави като допълнителна примамка. — Ще се държим като истински туристи, ще се храним в ресторанти със смешно надути цени. Ще обогатиш колекцията си с още няколко менюта.
— Няма да мога — главата й се въртеше и това нямаше нищо общо с бързия танц. — Пансионът…
— Госпожа О̀Мейли ме увери, че няма нищо против да го върти.
— Да го върти?
— Да помогне — уточни той. — Искам да дойдеш с мен, Бриана. Филмът е важен за мен, но няма да се радвам истински, ако теб те няма. Събитието е значимо за мен и не искам да бъде изпълнено само като задължение.