Специалист от Сицилия
- Автор: Луис Норман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Желяз Янков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специалист от Сицилия». Краткое содержание книги:
— Каза ми всичко, което трябва да зная — рече Спина. Така си го представям и аз. Човек би могъл да разчита на него. Чувам, че жена ти не се е зарадвала от престоя му у вас. Какво става с Тереза напоследък? Дон Винченте смята, че вече май не се погаждате.
— По някои неща не сме на едно и също мнение — рече Марк.
— Жалко. Тя беше приятно момиче. Помня каква беше, когато ви изпратих тогава от Генуа. Мила и някак свенлива.
— Тя пак си е такава, но ни е трудно да живеем на новото място. Тереза иска да се приспособи и полага прекалено много усилия за това.
— Всичко е от промяната на климата — каза Спина. — В Солсбъри е доста студено през зимата. Жените не издържат, имат си разни женски неприятности. Така беше с дона Карлота. Тровеше живота на дон Винченте, докато не хвана религията.
— Можете ли да си представите: жена ми влезе в комитета за защита на гражданите? — попита Марк. — Мотае се с група еврейки и участвува в протестни митинги и демонстрации пред общината.
По покритото с мрежа от бръчици лице на Спина се изписа истинско съчувствие. Позорът на приятеля беше и негов позор.
— Трябва да я махнеш оттам и да отидете на друго място — каза той.
— Нали работя в Солсбъри — отговори Марк. — На врата ми виси дом, който е твърде голям за нас. Трябва да се плащат и сметките.
— Можеш да се наредиш по-добре, сам знаеш — рече Спина. — По мои сведения дон Винченте фактически се е оттеглил. Защо да стоиш в Солсбъри? Вземи Тереза и идете на друго място, където тя ще бъде по-доволна, а и ти ще се наредиш по-добре.
— Може и така да направя, ако се открие възможност.
— Чудесно. Ето това исках да чуя. Точно сега имаш такава възможност. Искам да работиш за мен. Нужен ми е persona di fiducia17.
Спина прекоси стаята и отново прегърна Марк. Марк стана, протегна ръка нерешително, колебаейки се дали да отвърне на прегръдката му. — Искам да работим заедно — ти и аз — продължи Спина. Това прозвуча като заповед.
Марк погледна дребното съсухрено лице и усети на раменете си хищните лапички. Той прикри смущението си с усмивка.
— Щом брадатият се махне — каза Спина, — трябва да бъдем готови да вземем в свои ръце работите в този град. Това е отлично място. — Той посочи през прозореца белите кули и небостъргачите на фона на далечното море и пищните гробници долу. Там беше дошла някаква компания с флейти и китари да прави серенада на мъртвите. — Пак ще потече голямата пара. Искам да включиш и Виктор в играта, затова исках да чуя какво мислиш за него. Може би ще успеем да се договорим с дон Винченте да прехвърли хотелите на него. След година младежът може да стане най-големият собственик на казина в Куба.
— Каква ще бъде моята роля в това? — попита Марк.
— Нужен ми е тук човек, на когото мога да вярвам. Не някакъв дръвник, а човек с ум и въображение, който би могъл да решава наистина сериозни проблеми. Марк, започнал съм тук голяма работа. Предполагам, че вече знаеш с какво се занимавам.
— Подочух нещичко.
Тънкият пронизителен кикот на Спина прозвуча като далечен грак на врана.
— Все същият diplomatico18, а? Знаеш много добре, че търгувам с наркотици, и, струва ми се, винаги си знаел това. Интересува ме как гледаш на това.
— Разправят, че съм старомоден — отвърна Марк.
— И аз чух такова нещо. Какво имаш против?
Марк потърси оправдание за онова, което сега и на него му се стори като глупав личен предразсъдък.
— Където съм се родил, с наркотици не се занимаваха. Това е всичко. — Усети да го обзема слабост и страх да не загуби престижа си в очите на Спина. — Работех за дон Винченте, а той не обичаше хората му да се бъркат в такива каши. Думата му беше закон.
— Светът се промени — каза Спина. — Днес половината континент пуши марихуана, гълта или си инжектира наркотици. Аз само задоволявам съществуващото търсене. Положението е същото, каквото беше в дните на сухия режим. Ако ние не дадем на хората онова, което търсят, някой друг ще стори това. Както и да е, пука ли ти какво ще стане с тях?
Това беше възможност да си върне загубените позиции. Съдбата на наркоманите вълнуваше Марк не повече от съдбата на жителите на Венера, ако там имаше такива.
— Ни най-малко — отвърна той твърдо.
— Хората от нашия край са прекалено умни, за да гълтат наркотици. Ако тези животни искат да се тровят, какво ни засяга? Не аз създадох този пазар, той съществуваше и преди мен.
— Струва ми се, че сте прав — каза Марк. Наркоманите бяха глупаци и той изпитваше към тях такава антипатия, каквато други изпитват към нарушителите на закона. Каквото и да е възмездието, те си го заслужават.
17
Човек, на когото може да се разчита (итал.) — Бел.прев.
18
Дипломат (итал.) — Бел.прев.