Мъглите на Авалон (Том 2)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 2)». Краткое содержание книги:
Тя се извърна и за миг се взря в очите му. Ръката му все още държеше нейната — съвсем леко, с подчертана любезност — но погледът му сякаш я пронизваше и на Моргана й се стори, че от този почти неосезаем допир гореща вълна залива цялото й тяло. Изведнъж се уплаши и понечи да се отдръпне.
„Аз съм жена на баща му — от всички жени на този свят тъкмо аз трябва да бъда най-недостъпна за него. В тази християнска страна аз съм по-недостижима за Аколон, отколкото бях някога за Артур“.
Тогава в съзнанието й изплува спомен от Авалон — нещо, за което не бе мислила поне десетина години; един от друидите, когато обучаваше младите жрици, бе казал: „Ако искате да разберете волята на Боговете за вашия живот, се стремете да намерите нещо в живота си, което се повтаря отново и отново — това е тяхното послание, кармичният урок, който ви е определено да научите в сегашния си живот — това е нещо, което ще се повтаря постоянно, докато стане част от вашата същност, от безсмъртната ви душа“.
„Какво е това, което се повтаря отново и отново в моя живот?“
Всеки мъж, когото бе пожелавала, бе неин кръвен роднина, при това близък — Ланселет бе син на осиновителката й, нейната леля; Артур — син на родната й майка; а сега — синът на съпруга й…
„Но те са ми близки роднини само по законите, създадени от християните, които се стремят да вземат в ръцете си властта над тази земя… Да установят тук своята тирания — своя закон, който владее не само над телата, но и над сърцата и душите на хората… Дали не ми е писано лично да преживея насилието на този закон, защото съм жрица и трябва да разбера, че той трябва да бъде отречен?“
Установи, че ръцете й, които Аколон продължаваше да държи в своите, треперят. Каза, опитвайки се да събере разпилените си мисли:
— Искрено ли вярваш, че Богинята ще лиши тези земи от даровете си, ако народът, който ги населява, откаже да й отдаде дължимото?
Такова нещо би могла да каже жрица на жрец в Авалон. Моргана знаеше отлично, че истинският отговор на този въпрос гласи така: Боговете са си богове и упражняват волята си върху земята, независимо от волята или постъпките на хората. Но Аколон отвърна със странна усмивка, която накара зъбите му да проблеснат като на диво животно:
— Ние сме длъжни да следим тя винаги да получава дължимото, лейди, та да не погине животът на земята.
И тогава я назова с име, с което само жреците се обръщаха към жриците по време на ритуали, а Моргана усети, че сърцето й бие лудо, до прималяване.
„… Да не погине животът на земята. Да не погине кълнът на живота в мен… Той ме призова в името на Богинята…“
— Мълчи — отвърна тя объркано. — Тук не му е мястото да говорим за тези неща.
— Така ли?
Бяха стигнали края на разораните нивя. Той пусна ръката й и тя усети хлад по пръстите си. Пред тях маскираните танцьори размахваха фалическите си жезли и продължаваха да подскачат, а Девата на пролетта, с разпуснати, разбъркани от ветреца коси, обикаляше всички, както бяха наредени в кръг, и даряваше всекиго с целувка — ритуална, формална целувка, просто докосване с устни по бузата. Уриенс повика с нетърпелив жест Моргана при себе си — тя тръгна към него, но тялото й бе вдървено, сякаш изстинало — само мястото на китката й, където се бяха докосвали пръстите на Аколон, гореше със своя собствена топлина.
Уриенс каза притеснено:
— Скъпа, ти трябва да раздадеш тези неща на танцьорите, които ни забавляваха цял ден — той кимна на един прислужник, който напълни шепите на Моргана със сладкиши и захаросани плодове, а тя започна да ги хвърля сред танцьорите и зрителите. Започна шеговито боричкане за сладкишите, всички се блъскаха и препъваха един друг.
„Отново подигравка със свети неща… Това е спомен от дните, когато всички се боричкаха, за да вземат къс от месото на жертвеното животно… По-добре е ритуалът да потъне в забвение, отколкото да бъде осмиван така!“ Прислужниците отново и отново пълнеха ръцете й със сладкиши и тя продължаваше да ги хвърля сред тълпата — боричкащите се хора не разбиращ нищо от стария ритуал, също както танцьорите не знаеха смисъла на изпълнявания от тях танц; нима бяха забравили всичко? Пролетната девица се запъти към Моргана, смееше се, пламнала от невинна гордост. Моргана видя, че въпреки хубостта очите й нямат дълбочина, а ръцете й бяха груби, охлузени от полската работа. Беше едно обикновено, хубавичко момиче, което трябваше да изпълнява функцията на жрица, без да има и най-бледа представа от това, което върши. Разбира се, глупаво беше да се дразни от нея.
„Все пак тя е жена и служи на Великата майка, така, както може — не е нейна вината, че не е била обучавана на Авалон“.