Мъглите на Авалон (Том 2)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 2)». Краткое содержание книги:
Ярката светлина на факла разкъса мрака в залата и някакъв глас запита:
— На тъмно ли се опитваш да предеш, майко?
Объркана от внезапната светлина, Моргана вдигна глава и се сопна:
— Колко пъти съм ти казвала да не ме наричаш така!
Аколон постави факлата в една от скобите на стената и дойде да седне в нозете й.
— Богинята е всеобща майка, лейди, а аз те приемам за нейно въплъщение.
— Присмиваш ли ми се? — попита гневно Моргана.
— Не се присмивам. — Аколон се свлече на колене — беше толкова близо, че тя видя как устните му треперят. — Видях днес лицето ти. Бих ли могъл да се присмивам на това — когато нося тези знаци? — и той протегна напред ръцете си — от някаква зрителна измама в смътната светлина й се привидя, че сините змии са живи и се гърчат по китките му, повдигайки изрисуваните си глави.
— Жена, Майка и Богиня… — татуираните в синьо ръце се плъзнаха около кръста й и той зарови лице в скута й. После промълви: — За мен твоето лице е лицето на Богинята…
Като насън Моргана протегна ръце към него, наведе се и целуна тила му, където се виеха меки къдри. Част от нея се питаше плахо: „Какво правя аз? Нима това е само защото той ме призова в името на Богинята, както жрец — жрица? Или защото когато той ме докосне и ми заговори, се чувствам жива жена след всички тези месеци, когато бях стара, безплодна, полумъртва в този брак с мъж, който е вече почти мъртвец, след тази година, през която животът в мен беше мъртъв?“ Аколон доближи лице до нейното и я целуна по устните. Моргана се покори на целувката му, почувства как се разтапя, разтваря се, а една тръпка, която бе едновременно болка и удоволствие, я прониза, докато езикът му събуждаше спомените на тялото й… Толкова дълга, дълга, беше тази безкрайно дълга година, през която тялото й бе като умъртвено, защото тя не му позволяваше да се събуди, за да обръща внимание на това, което Уриенс правеше с нея… Тя си каза предизвикателно: „Аз съм жрица, тялото ми е дадено, за да служа на Нея… Тъкмо това, което вършех с Уриенс, беше грях, похот… А сега, с Аколон, всичко е истинско и свято…“
Ръцете му се плъзгаха, треперещи, по тялото й, но когато той проговори, гласът му бе спокоен, а думите — съвсем практични.
— Мисля, че всичко живо в замъка спи. Бях убеден, че ще ме чакаш тук…
За миг Моргана се подразни от увереността му, сетне преклони глава. Двамата бяха в ръцете на Богинята и тя не можеше да се противи на течението, което ги бе понесло като пълноводна река; толкова дълго време бе се полюлявала в мътните води на подмолите, а сега я миеше силният, чист поток на живота.
— Къде е Авалох?
Аколон се изсмя.
— Отиде в селото, за да преспи с Девата на пролетта… Това е един от нашите местни обичаи, за които свещеникът нищо не подозира. Винаги е било така, откак баща ни остаря, а ние възмъжахме. Авалох не мисли, че това противоречи по някакъв начин на християнския му дълг — счита, че е редно да бъде баща на поданиците си, или поне на колкото е възможно повече от тях. На млади години и Уриенс беше на същото мнение. Тази вечер Авалох ми предложи да разиграем на зарове правото да споделим леглото на Пролетната девица, и аз едва не се съгласих, но си спомних ръцете ти, когато я благославяше, и разбрах с кого трябва да почета Богинята…
Тя прошепна в последен опит за съпротива:
— Но Авалон е толкова далече…
Той отвърна, притиснал лице в гърдите й:
— Затова пък Тя е навсякъде…
Тогава Моргана прошепна:
— Така да бъде… — и стана. Подаде му ръце и той се изправи пред нея. Тя се обърна към стълбите, но спря. Не, не там; В замъка нямаше легло, което биха могли да споделят, без да постъпят нечестно. Тогава си спомни правилото на друидите: „Може ли да се отдава почит на неръкотворното, непроизлизащото от човека под покрив, съграден от човешки ръце?“