Мъглите на Авалон (Том 2)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 2)». Краткое содержание книги:
— А съгласно римския закон — каза Уриенс, — предполагам, че аз, като твой съпруг, скъпа, съм и херцог на Корнуол.
В Моргана отново се надигна вълна от ярост. „Само през трупа ми!“ каза си тя. „Уриенс не обича Корнуол като мен. Тинтагел, както и самата аз, е просто още една негова собственост, белязани сме като негово притежание… О, да можех да отида да живея в Тинтагел сама, като Моргоуз в Лотиан, да си бъда сама господарка и никой да няма право да разполага с мен…“ Представи си съвсем живо стаята на кралицата в далечния корнуолския замък — там беше и тя, Моргана, още съвсем малка, и си играеше на пода с едно вретено… „Ако само Уриенс посмее да претендира дори за акър корнуолска земя, ще получи от нея цели шест фута и шепа пръст в устата!“
— А сега чакам новини от вас — каза Аколон. — Какво става в нашите земи? Пролетта явно е закъсняла и тук — виждам, че орачите излизат едва сега на полето.
— Тези дни ще избират и Пролетната девица — каза Увейн. — Наскоро слизах в селото и видях, че са се насъбрали много красиви момичета — Пролетната девица ще е една от тях… Миналата година ти още не беше тук, майко — обърна се той към Моргана. — При нас е обичай в селата да избират най-красивото момиче за Пролетна девица. Тя обхожда начело на цяла процесия полята, и свещеникът ги благославя… После има танци, разнасят и чучело, направено от класове от миналогодишната реколта. Отец Ейан не харесва тези неща — допълни той — не знам защо, на празника всичко е толкова красиво…
Свещеникът се покашля и каза притеснено:
— Благословията на църквата би трябвало да е достатъчна — за какво ни е нещо друго, освен Божието слово, което кара полята да дават обилна реколта? Това чучело от слама, което разнасят, напомня на мрачното езическо минало, когато са изгаряли живи хора и животни, за да ги принесат в жертва на боговете и да осигурят богата реколта в замяна. А обичаят за избиране на Пролетна девица е останал от… Не, не мога да обсъждам пред деца такива отвратителни идолопоклоннически ритуали!
— На времето — говореше Аколон, обърнат към Моргана, сякаш в залата нямаше никого другиго — на времето Пролетна девица е била самата кралица. Тя е била и жрица на празника на плодородието, и сама е изпълнявала ритуала в полята, за да осигури плодородие на земите си.
Моргана отново забеляза слабите синкави следи от татуираните по китките му змии.
Малин се прекръсти и каза благонравно:
— Да благодарим на Бога, че живеем сред цивилизовани хора.
Аколон отбеляза:
— Теб надали биха избрали за такъв ритуал, снахо.
Увейн, нетактичен като всяко момче на неговата възраст, добави:
— Не, тя не е достатъчно хубава. Но майка ни биха избрали, защото е красива, нали, Аколон?
— Щастлив съм, че намирате моята кралица за красива — избърза да се намеси Уриенс, — но миналото си е минало. Вече не горим живи котки и овце в полето, не убиваме елен, който символизира краля, та да поръсим с кръвта му нивята, а и за кралицата не е наложително да изпълнява такъв ритуал.
„Не“, продължи наум Моргана. „Сега всичко е чистичко и подредено, имаме свещеници и кръстове, и паленето на огньове в полето е забранено… Цяло чудо е, че Богинята не е поразила полята с някоя болест, защото тя се гневи, когато не й се отдава дължимото…“
Много скоро след това всички се разотидоха по стаите си. Моргана стана последна от мястото си и тръгна да огледа пуснати ли са навсякъде резетата. Сетне взе една малка лампа и отиде да провери подредили ли са удобно легло на Аколон — Увейн беше казал, че природеният му брат бил настанен в някогашната си детска стая.
— Наред ли е всичко тук?
— Имам всичко, от което се нуждая — отвърна Аколон, — освен жена, която да украси леглото ми. Да, лейди, баща ми е голям щастливец. А и ти наистина заслужаваш да бъдеш кралица, а не просто съпруга на един от по-младите кралски синове.
— Няма ли да престанеш да ме кориш? — избухна тя. — Казах ти — нямах избор!
— Беше се врекла да ми станеш жена!
Моргана усети, че лицето й е безкръвно. Когато проговори, устните й сякаш бяха от камък.
— Всичко е свършено и не може да се промени, Аколон.
Вдигна лампата и се обърна, за да си върви. Зад нея Аколон каза почти заплашително: