Мъглите на Авалон (Том 2)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 2)». Краткое содержание книги:
— Между нас нищо не е свършено, лейди.
Моргана не отговори. Забърза по коридора към спалнята, която делеше с Триене. Придворната я очакваше, за да й помогне да развърже връзките на роклята си, но тя я отпрати. Уриенс бе приседнал на края на леглото и пъшкаше.
— Дори тези стари обувки ми убиват! Ах, колко е хубаво да си полегнеш!
— Почини си добре, господарю.
— Не — каза той и я дръпна към себе си. — И тъй, утре полята ще бъдат благословени… Може би наистина е добре, че живеем в цивилизована страната не се налага кралят и кралицата да се любят пред очите на всички. Но в навечерието на празника може и ние да празнуваме, нали, скъпа — тук, насаме в нашата спалня… Какво ще кажеш?
Моргана въздъхна. Винаги се бе старала да не засяга гордостта на съпруга си; никога не бе го карала да се чувства непълноценен заради това, че рядко и несръчно се възползваше от правата си върху тялото й. Но Аколон бе събудил у нея мъчителни спомени за годините, прекарани на Авалон — тя виждаше отново факлите на върха на Тор, запалените огньове по Белтейн и девиците изтръпнали в очакване в разораните поля… А тази вечер й се наложи да слуша как онзи опърпан свещеник принизява всичко, което бе най-свято за нея. Сега дори Уриенс се подиграваше със свещените неща.
— Благословия, дадена по този начин от мен и теб, надали ще свърши работа. Аз съм стара и безплодна, пък и ти не си точно кралят, който ще оплоди земята!
Уриенс се взря изненадано в нея. През цялата година, откак бяха женени, тя нито веднъж не бе му говорила с остър тон. Беше прекалено стреснат, за да я упрекне.
— Ти несъмнено си права — каза той тихо. — Нека оставим тази грижа на младите. Да си лягаме, Моргана.
Когато тя легна до него, Уриенс не я докосна. Малко по-късно плахо обви ръка около раменете й. Моргана вече съжаляваше за грубите си думи… Беше й студено, чувстваше се самотна и лежеше, хапейки устни, за да не се разплаче. Но когато Уриенс се опита да й заговори, тя се престори на заспала.
Еньовден дойде най-сетне. Утрото бе светло и обещаваше прекрасен ден. Моргана се събуди рано. Колкото и да се убеждаваше, че вече не може да чувства движението на слънцето в кръвта си, цялото й тяло бе натегнало от силата на настъпващото лято. Докато се обличаше, хвърли безразличен поглед на спящия си съпруг.
Беше се държала като глупачка. Защо прие безропотно волята на Артур — притесняваше се да не го злепостави пред останалите крале ли? Ако той не бе в състояние да задържи трона си без женска помощ, може би наистина не го заслужаваше. Артур бе предал Авалон, беше вероотстъпник; и нея бе дал за съпруга на друг вероотстъпник. А тя бе приела кротко тяхното решение.
„На времето Игрейн допусна да използват живота й за политически интриги“. Нещо в дълбините на душата й, мъртво или дълбоко заспало още от деня, когато тя избяга от Авалон с Гуидиън в утробата си, изведнъж се събуди и размърда — бавно и лениво като пробуждащ се дракон. Това пробуждане бе така скрито и потайно като първото движение на дете в майчината утроба. После тя чу в себе си тихия, но съвсем ясен въпрос: „Аз не исках да позволя на Вивиан, която обичах, да ме ползва за осъществяване на плановете си — защо тогава преклоних глава и се оставих да бъда средство за постигане на Артуровите цели? Аз съм кралица на Северен Уелс и херцогиня на Корнуол — там, където името на Горлоис все още се помни. Освен това произхождам от древната кралска династия на Авалон.“
Уриенс простена и размърда схванатото си от съня тяло.
— О Господи, цялото ми тяло е вдървено — боли ме всеки мускул, а болката е по-лоша от зъбобол! Наистина прекалих вчера с ездата. Моргана, ще ми разтриеш ли гърба?
Тя понечи да се сопне, да му каже, че има дузина лични прислужници, че тя жена, а не робиня, но се спря. Усмихна се и вместо да избухне гневно, каза:
— Да разбира се — и прати един паж да й донесе шишенцата с билкови масла. Нека той продължава да я има за покорна съпруга — тъй или иначе, лечителството бе дълг на всеки жрец и всяка жрица. Покорното поведение поне отчасти й осигуряваше достъп до неговите мисли и планове. Разтри гърба му и започна да втрива балсам в изранените му крака, а през това време слушаше разказа му за спорните земи, които бе разделил вчера.
„Всяка жена може да бъде кралица на Уриенс. Той се нуждае само от едно усмихнато лице и от две ръце, които да полагат грижи за тялото му. Е, това може да получава от мен, поне дотогава, докато то съвпада с интересите ми“.
— Изглежда, че Бог е пратил хубав ден, за да благослови посевите. По Еньовден никога не вали — продължаваше Уриенс. — Богинята сияе, когато й посвещават хвърленото в браздите семе — така говореха хората, когато бях млад и все още езичник. Бракосъчетанието на краля със земята се затруднява при проливен дъжд — той се изкиска. — Помня също, веднъж, много отдавна, над полята се беше лял дъжд в продължение на десетина дни — и жрицата, и аз приличахме на прасета в кочина!