Неморално предложение
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Щилиян Карастойков
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Неморално предложение». Краткое содержание книги:
Поради това на Фриц му хрумва откачена идея: той сключва облог, че временна размяна на съпругите би решила всичко!
Мечтателната Оливия трябва да се премести при Оливер в шикозния му апартамент в центъра, а амбициозната Евелин трябва да се нанесе при Щефан в неговата позанемарена къща извън града. На пръв поглед абсурден план, който децата му едва ли биха приели, но Фриц предлага пари. Много, много пари…
И шеметната игра с размяната на партньорите започва, а заплетените ситуации са сякаш предварително заложени.
Но Петра очевидно беше тренирана. За секунди от джуджето не беше останало и следа.
— Наистина е много вкусно.
— Още една сладка? — предложи любезно Евелин. — Дядомразовците също са божествени.
— Да, но джуджетата изразходват повече калории, отколкото съдържат — отговори Петра.
— Да, но дядомразовците нямат никакви калории.
Господи, колко глупава беше тази жена.
— Кое няма никакви калории? — попита някой.
Зад нас се чуха стъпки на много хора, влизащи едновременно в магазина.
От страх сърцето ми спря да бие. Полицията идваше да претърсва оранжериите. Затвор. Дали имаха градинка в затвора?
Но, разбира се, не беше полицията. Беше Катинка с децата и Еберхарт.
— Какво ви води насам? — попитах аз.
— Ще си купуваме растения, какво друго — отговори ми Катинка и се засмя. — Но ако има нещо нискокалорично и аз искам да го опитам.
— Заповядай — каза Евелин и услужливо й поднесе чинията със сладки. — Домашни са.
— Евелин! — избутах набързо чинията настрана. В крайна сметка Катинка беше бременна. — Какви точно растения ви интересуват?
— Еберхарт иска да засади храсти около басейна. Така следващото лято никой няма да може да го гледа как се къпе.
— М-м-м — каза Петра.
В този момент вече отхапваше третото си джудже.
— Разбирам ви — казах, като имах предвид свенливостта на Еберхарт в басейна.
Той беше забил тъп поглед в Петра.
— Аз от моя страна, съм се спрял на дафиново дърво — рече той. — Расте бързо и е вечно зелено. Това е.
— Така е — отговорих. — Но градинският бамбук бързо ще направи плътна преграда. А и повече ще подхожда на басейна.
— Да, обаче е скъп — рече Еберхарт. — Аз от своя страна, вече проучих цените.
— Тази ъ-ъ-ъ… Оливия със сигурност ще ти предложи специална цена — каза Фриц, който точно в този момент влезе през вратата.
Какво ставаше тук? Да не би семейно събиране?
— Със сигурност ще ти предложа хубава цена, Еберхарт — казах. — Но наистина си прав, бамбукът е доста скъп.
— Е, тогава аз от моя страна, не го ща! — отговори Еберхарт.
— Но, Еби! — възкликна разстроено Катинка.
Тя очевидно беше за бамбука.
— Искаме да поливаме, не да сечеме! — отвърна й той. — Само с такова мото човек може да успее в живота.
— Е, от време на време човек трябва и да се поглези малко — намеси се Фриц.
— Какво мога да направя за теб? — попитах, като се обърнах към Фриц.
— Сладки? — предложи Евелин.
— Ще отида заедно с Щефан на интервюто му за работа — обясни Фриц.
Евелин се закикоти.
— Разбираемо е, на малкия ще му е за първи път. И сега, тате, трябва да му държиш ръчичката.
— Охо! — възкликна Еберхарт.
— Глупости — отвърна Фриц. — Просто ще отида с него, за да поздравя старите си колеги. Човек трябва да поддържа контактите си.
— И Щефан наистина ще получи работата в Чикаго? — попита Евелин.
— Ако се представи на ниво — отговори Фриц.
— Ух-ух-ух — изведнъж възкликна Петра.
Никой не знаеше какво точно искаше да каже с това.
Щефан влезе в магазина, облечен в нов костюм. Не само костюмът беше нов, но и вратовръзката, и ризата, и обувките.
— Ето така изглежда един истински бизнесмен — възкликна гордо Фриц.
— Чикаго, идваме! — каза Щефан.
— Сладки? — предложи Евелин.
Отново избутах чинията настрана.
— Откачи ли? — изсъсках й аз. — Да не искаш да си оплеска новите дрехи.
— Изглеждаш страхотно — каза Катинка на Щефан. — Като Кевин Костнър. Нали, Еби, Щефан изглежда като Кевин Костнър.
— Брад Пит — коригира я Петра. — Прилича на Брад Пит.
— По-хубав е — измърморих на себе си. — Доста по-хубав.
Щефан се усмихна поласкан.
— Пожелайте ми успех! — каза той.
— Успех — пожелах му аз.
— Успех, братленце! — гордо каза Катинка.
— Ще се справиш — обади се завистливо Еберхарт.
— Едно малко лакомство за късмет? — отново предложи Евелин.
Отново избутах чинията. Стигаше ми, че натровихме Петра.
— Да не би да искаш да получи тази работа? — попита ме Евелин, когато Фриц и Щефан вече бяха излезли, а Катинка, Еберхарт и дечурлигата се бяха отправили да търсят господин Кабулке и да огледат дафиновите храсти.