Отдел Убийства: Главният заподозрян

Делото на Черкасов водеше следователят Олшански. За него, получилия материалите след задържането, въпросът за виновността на Черкасов изглеждаше малко по-иначе, отколкото за оперативните работници, които дълго и мъчително бяха установявали личността на заподозрения. Колкото за Юра Коротков бе трудно да свикне с мисълта, че Черкасов не е виновен, толкова за Константин Михайлович Олшански бе очевидно: няма никакви доказателства, че Черкасов е причастен за изчезването на момчетата. Освен това, макар да ценеше достатъчно високо Анастасия Каменска, не вярваше безогледно в непогрешимостта й, както Коротков.

— Каменска, може би си прекалила? — попита той, когато Настя пристигна при него в прокуратурата. — Може би няма никаква връзка с еврейските момчета, а всеки отделен случай е със своя отделна история?

— Константин Михайлович, хем сте прав, хем не сте. Наистина няма дело за еврейски момчета, в това отношение съм напълно съгласна с вас. Но също така няма съмнение, че е действала една ръка. Има нещо, което не разбираме или не знаем. Някакъв ключ! Ето, погледнете — тя сложи на писалището пред следователя деветте снимки на загиналите момчета, а до нея десетата, снимката на италианския киноактьор. — Черкасов призна за кражбата и епизода с Бутенко. Актьорът и Бутенко са с еднакви лица. Нещо повече: известна ни е още една продължителна любовна връзка на Черкасов с мъж със същата външност. Тоест склонността му към такъв тип е безспорна. Това не е просто склонност, а маниакална зависимост. Можете ли да повярвате, че по същото време в същия град се е появил хомосексуалист, изпитващ болезнено влечение точно към такива юноши? При това и Бутенко, и останалите момчета загиват от свръхдоза от един и същи препарат. Вие лично можете ли да повярвате в това?

— Мога — измърмори Олшански. — Аз съм като отец Браун на Честъртън. Помниш ли, питат го как така се е сетил какво и как е извършил престъпникът. Сякаш трябва да станеш самият престъпник, да се превъплътиш, да започнеш да мислиш и да чувстваш също като него. Тоест за известно време да станеш също такъв безнравствен и порочен като престъпника. Това по силите ли е на свещеник, който по принцип е образец на нравственост, доброта и чистота? А отец Браун отговаря, че може да го направи. По силите му е. И аз така. Мога дори невъзможното. Няма за какво да наложа арест. Няма доказателства. Искаш ли да го арестувам за кражба? Поне това си е признал. Но не гарантирам успех. Няма основание за задържане под стража. Престъплението не е тежко, Черкасов си е признал вината, липсата е напълно възстановена, касетите могат да бъдат върнати на собственика. За да получим санкция за арест, трябва много да лъжа прокурора и дълго да го убеждавам. Това е унизително, а аз не обичам да се унижавам.

— Какво да правим тогава? Не бива да го освобождаваме, Константин Михайлович. Ако все пак е виновен, тогава е ясно защо не бива. Ако не е, тогава истинският престъпник ще застане нащрек. Нали вече знае, че Черкасов е заподозрян за престъпленията, и сега трябва да се успокои. Той има интерес ние да смятаме Черкасов за виновен, защото няма да допусне, че сме се сетили за грешката си. А това е много важно.