Да вярваш в чудеса [bg]

— Молим се всеки ден — каза фермерът, — но царевицата ми стига едва до коляното, а вече дойде септември.

— Е — отвърна проповедникът, — не ще и дума, че с малко повече дъжд нещата ще тръгнат по-добре. И все пак за теб е истинска благословия да бъдеш труженик на земята.

Фермерът отговори, че бракът му няма да издържи на такава благословия, защото неговата добра жена има по-други възгледи. Той наведе глава и добави:

— Сигурно съм неблагодарник, щом се оплаквам.

— Говори, сине мой — рече проповедникът, — защото аз съм ухото на Бога.

— Ами, право да си кажа — отвърна фермерът, — този тежък, неблагодарен труд води до трудности в брака, поражда дрязги между съпруг и съпруга.

Събеседникът му вдигна благочестиво пръст и каза:

— Ала тежкият труд може да бъде награда сам по себе си.

Фермерът се усмихна.

— Хвала на Бога тогава, защото цял живот съм бил възнаграждаван богато.

Проповедникът се съгласи с тия думи и каза:

— Значи имаш трудности в брака?

— Не е редно да се оплаквам — рече фермерът.

— Аз съм окото на Бога — отвърна проповедникът.

Двамата вдигнаха погледи към небесната синева, ала в нея нямаше и капчица от онова, за което мечтаеше фермерът.

— Някои хора не издържат на живот с толкова много награди — каза той.

— Сега говориш с гласа на жена си — рече проповедникът.

— Може и да е моят глас — възрази фермерът.

— Бог ще те насочи към истината, сине мой — каза проповедникът.

Тогава фермерът попита дали човек може да се страхува от истината.