![Да вярваш в чудеса [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/9/6/da-vyarvash-v-chudesa-bg-download.jpg)
Да вярваш в чудеса [bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Да вярваш в чудеса [bg]». Краткое содержание книги:
— Здрасти, мистър Маккензи — каза Лу. Вече бе идвала тук няколко пъти и смяташе собственика за недодялан, но почтен.
Оз носеше бейзболните ръкавици преметнати през врата си и подмяташе топката. Вече навсякъде ходеше с тях и Лу подозираше, че не ги изоставя дори в леглото.
— Много ми беше мъчно, като чух за Луиза — каза Маккензи.
— Тя ще оздравее — заяви Лу тъй твърдо, че Оз я погледна с изненада и едва не изтърва топката.
— С какво мога да ви помогна? — попита Маккензи.
— Имаме да строим нов обор — каза Юджин. — Ще ни трябват разни неща.
— Някой ни подпали обора — поясни Лу и свирепо огледа останалите клиенти.
— Искаме да купим рендосани дъски, летви, пирони, панти за вратите и тъй нататък — каза Юджин. — Направил съм списък.
Той извади от джоба си парче хартия и го сложи на тезгяха. Маккензи дори не погледна списъка.
— Искам пари в брой — каза той и най-сетне остави на мира брадата си.
Юджин го изгледа смаяно.
Ама ние сме почтени хора. Винаги си плащаме, сър.
Сега Маккензи погледна листчето.
— Много работи има в тоя списък. Не мога да отпусна такъв кредит.
— Добре, да направим размяна. Ще донесем от реколтата.
— Не. В брой.
— Защо не ни давате кредит? — попита Лу.
— Времената са тежки — отговори Маккензи.
Лу огледа купищата продукти и стоки.
— На мен времената ми се виждат доста добри.
Маккензи бутна листа към нея.
— Съжалявам.
— Но ние трябва да построим обор — настоя Юджин. — Зимата наближава, а не бива да държим животните навън. Ще измрат.
— Животните, които ни останаха — уточни Лу и още веднъж се озърна гневно към зяпналите клиенти.
Откъм дъното на магазина се приближи мъж, едър колкото Юджин. Лу знаеше, че е зет на Маккензи и несъмнено очаква да наследи магазина, когато някой ден Маккензи склопи очи.
— Виж сега, Хич Не — каза човекът, — вече ти отговориха, момко.
Преди Лу да каже и дума, Юджин рязко прекрачи срещу него.
— Знаеш, че туй никога не ми е било името. Казвам се Юджин Рандал. И да не си посмял да ми викаш другояче.
Едрият мъж отстъпи като ударен. Лу и Оз се спогледаха, после гордо обърнаха очи към своя приятел.
Юджин огледа втренчено всички клиенти, навярно за да им покаже, че тия думи се отнасят и до тях.
— Извинявай, Юджин — подвикна Роли Маккензи. — Няма да се повтори.
Юджин кимна на Маккензи и подкани децата да тръгват. Излязоха и се качиха в каруцата. Лу трепереше от гняв.
— Това е работа на газовата компания. Те са сплашили всички. Настройват хората срещу нас.
Юджин пое юздите.
— Няма нищо. Все ще се справим някак.
— Юджин, чакай малко — извика Оз.
Той скочи от каруцата и изтича в магазина.
— Мистър Маккензи! Мистър Маккензи! — подвикна момчето и старият продавач се появи зад тезгяха, продължавайки все тъй да примигва и да опипва брадата си.
Оз хвърли топката и ръкавиците върху кривите кленови дъски. — Можем ли с това да си купим обор?
Маккензи се втренчи в детето. Старческите му устни затрепериха, а примигващите очи зад дебелите стъкла се навлажниха.
— Прибирай се, момче. Хайде, прибирай се.
Разчистиха останките от обора и събраха всичко, което можеше да свърши работа — пирони, скоби и оцелели парчета дърво. Накрая Котън, Юджин и децата се вгледаха в жалката купчинка.
— Не е много — каза Котън.
Юджин хвърли поглед към гората.
— Е, дървения колкото искаш и е съвсем безплатна, само трябва да я отсечем.
Лу посочи към изоставената барака, за която бе писал баща й.
— А можем да вземем материал и оттам — каза тя, после погледна Котън и се усмихна. След избухването си не беше разговаряла с него и това я измъчваше. — Току-виж, станало чудо — добави тя.
— Добре, да се хващаме на работа — каза Котън.
Разрушиха бараката и отделиха годния материал. През следващите няколко дни отсякоха много дървета с брадва и трион, които бяха оцелели, защото лежаха в хамбара за царевица. Влачеха дънерите с мулета и вериги. За щастие Юджин беше самоук, но отличен дърводелец. Окастриха дърветата, обелиха кората и с помощта на рулетка и ъгъл Юджин отбеляза къде да се изрежат засечки.
— Няма пирони, та ще трябва да се оправяме както можем. Най-доброто е да ги скрепим с жлебове и да замажем процепите с глина. Като намерим пирони, ще свършим работата както трябва.
— Ами подпорните греди? — попита Котън. — Как ще ги закрепим, като нямаме цимент?
— Не ни и трябва. Като изровим дълбоки дупки, цепим скалата и забиваме гредите. Сигурна работа. После ще укрепя ъглите със скоби. Ще видиш.