Да вярваш в чудеса [bg]

А аз? Също като баща ни напуснах планината. Но за разлика от Джак Кардинал се завърнах. Омъжих се и създадох семейство тук, в дома, построен върху земята, която ни остави Луиза Мей. Днес собствените ми внуци идват всяко лято на гости. Разказвам им как съм израснала тук. Разказвам за Луиза Мей, за Котън и за скъпия си приятел Даймънд Скинър. За всички, които се докоснаха до живота ни. Правя го, защото вярвам, че е важно да знаят подобни неща за рода си.

През годините четох много и накрая сама започнах да пиша книга. Толкова ми хареса, че написах още четиринайсет. Разказвах за радости и вълшебства. За болки и страхове. За оцеляване и победи. За земята и нейните хора. Също като баща ми. И макар че не спечелих толкова много награди, книгите ми се продават мъничко по-добре.

Както е писал баща ми, несгодите в този живот могат да подложат на изпитание човешката храброст, надежда и воля. Но както отдавна узнах от планините на Вирджиния, докато не е загубил вяра, човек просто не може да бъде истински сам.

Тук е моето място. Намирам утеха в мисълта, че ще умра върху тия високи скали. И краят съвсем не ме плаши. Бихте разбрали моя ентусиазъм, ако видите колко красива гледка се разкрива оттук.