Скрутатор [bg]

— Не съм сигурен — отвърна тетрархът. — Заради…

— Заради предателството ти към скрутаторите — помогна тя. — И аахимите.

За момент той изпита известен срам.

— Да. Малко са местата в Лауралин, където бих могъл да живея в безопасност, освен ако не избера отшелническия живот в някоя пещера. А не мога да направя това — работата ми все още е всичко за мен.

Въпреки че онзи случай продължаваше да го притеснява…

Гилаелит осъзна, че Гирил се е втренчила в него.

— Трябва да разполагам с геомантичните си инструменти и да се намирам в близост до възлова точка — продължи той, — за предпочитане силна. Бях си подготвил убежище далеч на юг, само че здравето ми не е достатъчно добро, за да отида там без слуги и верни пазачи. Заради… ситуацията ми намирането на подходящ персонал може да се окаже невъзможно. Но…

— Да? — подкани го Гирил.

— Ако ми предоставиш правото да пътувам необезпокояван, а също и малка група от пленниците си, в Мелдорин има място, което ще ми свърши добра работа. То е изпълнено с древни резонанси и би ми позволило да продължа работата си.

— Искаш да ти предоставя слуги? — възкликна тя. — Това превишава предложената от теб услуга. Ако се съглася, какво би ми предложил в замяна?

— Съдействието ми в разрешаването на всички ваши бъдещи проблеми от геомантично естество — отвърна Гилаелит.

— И какво те кара да мислиш, че ще се натъкнем на такива?

— Вярвам, че с напредъка на войната това е неизбежно. Например очаквам, че бихте искали да усъвършенствате възлопресушителите си.

— Как бих могла да се доверя на човек, който е предал собствения си вид заради чужд? — справедливо изтъкна Гирил.

— Аз произхождам от няколко вида, така че не се считам за предател. А и вие не сте толкова чужди, колкото изглежда на пръв поглед. Освен това кога не съм удържал на думата си?

— Имало е и такива случаи, щом споменаваш това. Но за момента това е достатъчно. Мисля, че няма да създадеш проблеми в Мелдорин. Кое е въпросното място, на което желаеш да отидеш, изпълнено с древни отгласи?

— Някога се е наричало Алцифер.

— Алцифер! — Жълти ивици блеснаха върху хълбоците ѝ. — Това ли е всичко, което ще искаш, или ще има и друго?

Реакцията ѝ го притесни.

— Не може да е на повече от няколко дни полет. Това е прословутият град, построен от харона Рулке…

— Зная всичко за Алцифер. — Гирил започна да се смее. Лиринксите рядко изразяваха веселие, но сега тя компенсираше, защото се тресеше от смях, а стотиците ѝ зъби блестяха. — Алцифер!

— Проблем ли има? — попита тетрархът, неспокоен. — Все пак ти се съгласи…

— Щастлива съм, че мога да ти се отплатя тъй лесно — засмя се тя. — И сам би могъл да стигнеш до желаното място. Оелил е вдълбан в скалите точно под Алцифер.