![4-ти юли [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/2/0/4-ti-yuli-bg-download.jpg)
4-ти юли [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс, Паэтро Максин
- Серия: Женски клуб „Убийства“ #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 954-529-455-8
- Переводчик: Валерия Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «4-ти юли [bg]». Краткое содержание книги:
Седях срещу Кийт до издрасканата метална маса, от двама ни се стичаше дъждовна вода, а началник Старк стоеше облегнат в ъгъла на стаята. Зад витрината наблюдаваха други полицаи и се надяваха да съм права, за да имат скоро да се хванат за нещо повече от един нож и едно голо предчувствие.
След ареста Кийт беше изпаднал в регресия и изглеждаше доста по-млад от своите двадесет и седем години.
— Не ми трябва адвокат — обърна се с фалцет към мен. — Просто вървях след теб. Момичетата винаги разбират, когато някой ги харесва. И ти го знаеш, тъй че просто им кажи, хайде?
— Искаш да кажеш, че си ме дебнал — натъртих. — Това ли е обяснението ти?
— Не. Вървях след теб. Разликата е голяма, Линдси.
— Какво да кажа? Нещо не разбирам. Защо вървеше след мен?
— Знаеш защо. Някой се опитва да те нарани.
— И затова ли стреля по къщата на сестра ми?
— Аз? Не съм го направил. — Гласът на Кийт се пречупи, сложи пръсти през лицето си. — Харесвам те, винаги съм те харесвал. А сега ти ще използваш това срещу мен.
— Я стига си се лигавил, нещастен малък посерко — избухна шефът. Пристъпи напред и перна Кийт по тила. — Дръж се като мъж. Какво си извършил?
Кийт се сви в себе си. Отпусна глава на масата, заклати я насам и натам, простена глухо, а викът му се понесе издълбоко, като от бездънна пропаст на мъка и страх.
Стенанията нямаше да му помогнат. Неотдавна се бях подвела по крокодилски сълзи и бях направила ужасна грешка, която никога повече нямаше да повторя.
— Кийт, плашиш ме бе, човек — произнесох с равен тон. — В момента си загазил здраво, тъй че не бъди глупак. Кажи ни какво си направил, за да ти помогнем, като уведомим прокурора, че си ни съдействал. Ще ти помогна, Кийт. Наистина. Затова ми кажи. Ще намерим ли кръв по ножа ти?
— Неее — ревна той. — Не съм извършил нищо нередно.
Отпуснах лице. Усмихнах се. Покрих ръката на Кийт със своята.
— Ще се почувстваш ли по-добре, ако ти свалим белезниците?
Погледнах към шефа, който кимна. Той извади ключове от джоба на ризата си и отключи белезниците. Кийт възвърна самообладанието си. Разтърси ръце, смъкна ципа на мушамата си и я метна върху облегалката на стола. След което свали пуловера под нея.
Ако бях права, краката ми щяха да се подкосят и щях да се срутя.
Кийт носеше оранжева тениска с лого „Дистилъри“ — туристическия ресторант по шосе №1 в Мос Бийч. Беше същият черен надпис като на фланелката на Джон Доу №24, когато преди десет години го бяха били с бич и го бяха убили.
Глава 129
Кийт видя, че не откъсвам очи от тениската.
— Харесва ли ти? — оживи се той и върху лицето му отново цъфна усмивка, все едно се намирахме в гаража му. — Може да се каже, че е класика. „Дистилъри“ не продават тениски вече.
Може и да не продават, но нейният кървав близнак стоеше заключен в отделението за веществени доказателства в следствената служба.
— Къде беше по-предната нощ, Кийт? — настоях аз.
— Притежаваш ли пистолет?
— За какво си искал да ме предупредиш?
— Кажи ми нещо, на което да повярвам.
Отначало се държеше предизвикателно, после беше като зашеметен, сетне се разциври и накрая просто онемя. Часовете се изнизваха и Старк пое разпита, като целта му бе да разбере дали Кийт познава жертвите на неотдавнашните убийства.
Кийт призна, че познава всичките.
Освен това каза, че познава всеки жител в Залива на полумесеца, както и всеки човек, спирал в малката му бензиностанция на кръстовището.
— Имаме свидетел — обяви шефът, постави ръце върху масата и втренчи тъй проницателен поглед в Кийт, че можеше да пробие и стомана. — Видели са те, приятелю, да излизаш от къщата на Сардучи в нощта на убийствата.
— Я стига, Пит. Не ме разсмивай. Много са ти плитки хватките.
Не напредвахме нито на йота и Кийт всеки момент можеше да каже: „Повдигнете ми обвинение за ножа и ме пуснете“ и щеше да е в правото си да плати гаранция и да си излезе.
Станах от масата и заговорих към шефа над главата на Кийт със съчувствени нотки в гласа.
— Знаеш ли какво? Не го е извършил той, шефе. Ти беше прав. Не става за тази работа. Виж, нито има акъл, нито е психически стабилен. Тоест извинявай, Кийт, добър си да въртиш гайките, ама трябва да сме луди да си мислим, че пипето ти сече достатъчно, та да извършиш убийствата. Пък и да не оставиш никаква следа! Не мисля.