4-ти юли [bg]

Можех да си представя сцената на убийството не по-зле от нея. Само преди три седмици тялото на Лорелай О’Моли лежеше изкормено на десетина стъпки от мястото, където стояхме.

Емили Харис преглътна тежко и ме последва до близкия дрешник. Показах й замаскираната с лак шпионка на вратата и още видимия отпечатък от нокът, оставен от Джо върху дървения пълнеж.

— Говори ли ви нещо това? — попитах я.

Гласът на Емили изтъня и стана почти писклив.

— Говори ми, че ме убива. Ясно е, нали? Записвал е на видео секса с Лорелай. Каза ми, че вече не спял с нея, но явно ме е лъгал.

Лицето й се сгърчи и тя се разрида тихо в цял сноп сини носни кърпички, които извади от чантата си.

— Божичко, божичко — хлипаше. След малко издуха носа си, прокашля се и каза: — Връзката ми с Бен няма нищо общо с убийството. Може ли да се махаме оттук?

Не, доколкото зависи от мен. Ако можех да науча нещо от Емили Харис, това беше моментът и мястото.

— Г-це Харис.

— Господи, наричайте ме Емили. Казвам ви най-съкровени неща.

— Емили, наистина трябва да узная твоята страна на историята.

— Добре. Нали знаете за Сандра?

Кимнах и все едно включих радиото.

— Да не мислите, че не съм страдала, задето тя се самоуби заради връзката на Бен с мен? — Попи подпухналите си очи, но бликнаха нови сълзи. — Бен казваше, че Сандра е клиничен случай и затова не се развежда с нея. Но след като тя се самоуби, престанах да го виждам в продължение на година. После пък на сцената се появи Лорелай. Принцесата. Бен мислел, че колкото по-скоро се ожени, толкова по-добре за Кейтлин, тъй че какво да му кажа? Аз още бях омъжена, лейтенант.