![4-ти юли [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/2/0/4-ti-yuli-bg-download.jpg)
4-ти юли [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс, Паэтро Максин
- Серия: Женски клуб „Убийства“ #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 954-529-455-8
- Переводчик: Валерия Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «4-ти юли [bg]». Краткое содержание книги:
— Знаеш ли, че си дяволски страшно ченге?
Влязох с нея и още подсмърчащите деца в детската стая и там се успокоихме взаимно. Облякохме им пижамите и ги завихме в леглата им.
— Слушах новините — каза Кет, след като затвори вратата зад нас. — Вярно ли е? Заловила си престъпника и той се е оказал Кийт? Познавам Кийт. И го харесвах.
— Да, аз също го харесвах.
— А каква е оная кола в алеята? Прилича на колата на чичо Дъглас.
— Зная. Подарък е за теб.
— Стига бе. Наистина?
— Домашен подарък, Кет. Искам да я имаш.
Отново прегърнах силно сестра си. Искаше ми се да й кажа „Вече всичко е наред. Хванахме кучия син.“ Но вместо това обявих:
— Утре отиваме на пробно каране.
Пожелах лека нощ на сестра си, докато пускаше крановете на ваната. Поведох Марта по коридора и отворих вратата на спалнята. Запалих лампата и замръзнах на прага.
Всъщност за втори път едва не изпищях.
Глава 135
Алисън, дъщеричката на Кароли, седеше на леглото ми. Това само по себе си беше достатъчно стряскащо, но видът й бе още по-плашещ. Али беше боса, само по тънка прозирна нощница и плачеше безутешно.
Оставих пистолета, приближих се до нея, паднах на колене и прегърнах слабите й раменца.
— Али? Али, какво има? Какво е станало?
Осемгодишното момиченце притисна телцето си до мен и обви здраво ръце около врата ми. Цялата трепереше и тялото й се разтърсваше от хълцане. Притиснах я още по-силно и я засипах с въпроси, без да й дам време да отговори.
— Нещо лошо ли ти се случи? Как дойде тук, Али? Какво стана, за бога?
Али отвърна:
— Вратата беше отворена и влязох.
При което бликнаха нови сълзи, за които нямах обяснение.
— Разкажи ми, Али. — Отдръпнах я от себе си. Огледах я, за да проверя дали не е ранена. Краката й бяха порязани и мръсни. Къщата на Кет беше на цяла миля от училището и от другата страна на магистралата. Алисън бе извървяла цялото това разстояние.
Опитах се да изкопча някакви отговори, но тя реагираше все по-несвързано. Притискаше се до мен, поемаше си тежко въздух и се давеше в сълзи. Хвърли ме в пълно недоумение.
Навлякох джинсите върху синята копринена пижама и нахлузих маратонките. Тикнах „глока“ в препаската през рамо и метнах отгоре дънковото си яке.
Загърнах Али в моя джемпер с качулка и я вдигнах на ръце. Оставих Марта в спалнята и тръгнах с детето към входната врата.
— Миличка — казах на изпадналото в истерия дете, — водя те вкъщи.
Глава 136
Форестърът на Кет бе паркиран зад експлоръра и блокираше пътя му. Ключовете на бонвила бяха на стартера, а големият му златист нос гледаше към пътя.
Тъй че положих Али на задната седалка, седнах зад волана и запалих двигателя. Моторът забръмча и потеглихме плавно. На магистрала №1 дадох сигнал за завой на север към училището под пукащото, осветено от ракетите небе. В този миг чух ужасения вик на Али „НЕ!“
Погледнах в огледалото за обратно виждане и видях бледото лице и широко отворените й очи. Тя сочеше с пръст обратно, на юг.
— Натам ли искаш да карам?
— Линдси, моля ти се. Бързай!
Страхът и настойчивостта на Али бяха наелектризиращи. Не ми оставаше друго, освен да се доверя на детето и да подкарам на юг, докато Али не прошепна от задната седалка „Завий тук“, като посочи към една безлюдна отбивка.
Картечният пукот на четвъртоюлските фойерверки вливаше адреналин в и без туй пренапрегнатото ми тяло. Прекалено много стрелба ми се беше насъбрала през последните дни и всеки гърмеж отекваше в мен като експлозия.
Дадох газ и бонвилът се стрелна нагоре по криволичещ черен път, поднасяйки на завоите като талига по трева. В мислите си чух гласът на Кийт да ме гълчи: „Не бива така, Линдси. Това е луксозна кола.“
Навлязох в беззвезден тунел от евкалиптови дървета, който накрая ме изведе на открита планинска панорама. Отпред и вляво от нас, сгушена в хълма, изникна обла къща с гипсова мазилка.
Пак погледнах в огледалото за задно виждане.
— А сега накъде, Али? Колко още ще пътуваме?
Алисън посочи към кръглата кула на къщата. После закри очите си с ръце и произнесе едва чуто:
— Пристигнахме.
Глава 137
Спрях колата досами пътя и огледах къщата — триетажна постройка от стъкло и гипсова замазка. На най-долния етаж се мяркаха и изчезваха два тънки снопа светлина.