Нощна прегръдка
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощна прегръдка». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Животът ми е страхотен. Имам си моето кафе с цикория, моите топли френски понички, както и добър приятел, очакващ обажданията ми по мобилния телефон. След като слънцето залезе, се превръщам в най-опасното същество, дебнещо в нощта: управлявам природните стихии и не зная що е страх. Защитавам невинните и бдя над хората, за да съм сигурен, че всички са в безопасност в един свят, където нищо не е сигурно. В замяна искам само една знойна хубавица в червена рокля, която да не иска нищо друго, освен да се наслади на една нощ с мен.
Вместо това бях блъснат от карнавална платформа на празничното шествие за Марди Гра. Едва не загинах, но една красива жена ми спаси живота. Тя не поиска нищо, освен да сподели една нощ с мен, без обвързване, без дълготрайни ангажименти.
Но напоследък все по-често се улавям, че щом я погледна, започвам да копнея за мечтите си, които бях погребал преди много векове. С необикновените си способности и умението да ме обърква, Съншайн е единствената личност, от която се нуждая. Но да я обичам, означаваше да я обрека на сигурна смърт. Аз съм прокълнат никога да не намеря покой, нито да позная щастието – не и докато моят враг ме дебне в нощта, за да унищожи и двама ни.
Талон Моригантски
Съншайн се вцепени, когато той рязко се отдръпна назад. По лицето му разбра, че той не по-малко от нея е изненадан от думите си.
— Как ме нарече?
— Непозната.
— Преди това.
— Нищо не казах.
Да, това бе толкова странно. А тя искаше, не, нуждаеше се от обяснение.
— Талон — продължи, като заобиколи стола, за да послужи като преграда между тях. — Кажи ми какво става? Ти знаеш коя е Ниния, нали?
Обсидиановите му очи проблеснаха.
— А ти?
О, боже, беше истина! Той я познаваше. И някак си помнеше тяхното минало. И изобщо не се беше променил. Не можеше да излиза денем, на ярката слънчева светлина. Не беше американски гражданин и все пак…
Е, не бе нужно да си учен или експерт по ядрена физика, за да го разбереш. По някакъв начин Талон беше Спиир. Това означаваше, че той е вампир или безсмъртен, или нещо подобно. Знаеше го.
— Как ме помниш? — попита го.
— Как бих могъл някога да те забравя?
Съншайн отбягна устните му и отново го отблъсна от себе си.
— Добре казано, но не отговори на въпроса ми. Има нещо странно около теб, Талон. Освен това защо си същият, както в сънищата ми. Докато аз изглеждам различно. Но ти — не. Защо?
Талон искаше да й обясни, но не можеше да намери подходящите думи. „След като ти умря, за да мога да си отмъстя, продадох душата си на една гръцка богиня, която сега ме притежава. Така че съм обречен да прекарам вечността като преследвам и убивам вампири заради нея.“ Макар отначало дори на него самия да му бе трудно да повярва в истинността на това твърдение, вече хиляда и петстотин години живееше в тази реалност.
— Отново се държиш кораво — изръмжа тя.
— Не може ли просто да живееш за мига? Да ме приемеш такъв, какъвто съм?
— Добре. Но ми отговори на един въпрос.
— Какъв?
— Кога се дипломира от гимназията?
Въпросът й го обърка.
— Не съм се дипломирал.
— Тогава кога я напусна?
Талон се отдалечи от нея. Имаше въпроси, на които не можеше да отговори. Отказваше да отговори. Сърцето го заболя от болката, стаена в очите й.
— Каква е истината, Талон? Аз не съм глупава. Никой не е толкова алергичен спрямо слънчевата светлина, че дори да не може да се приближи до прозореца. И не си мисли, че не съм забелязала, че никога не си показваш зъбите. Ако докато се целуваме, се приближа до тях, ти веднага се отдръпваш.
На Талон му се искаше да използва силите си, за да я накара да забрави за него. Или поне да смени темата на разговора им с някоя по-безобидна.
— Какво? Искаш да призная, че съм вампир? Че вия срещу луната при пълнолуние?
— А не си ли? Не си ли? — Тя пристъпи към него и притисна ръка към брадичката му, като че ли се готвеше да го помоли да си отвори устата. — Покажи ми зъбите си, Талон.
Той отстъпи назад.
— Не мога.
Тя го изгледа гневно.
— Ти си Спиир, нали? Някак си е станало така, че си ти. И теб виждам в сънищата си. Не е ли така?
Той отклони поглед.
— На никого няма да кажа — настоя тя, като смекчи тона си. — Просто трябва да знам.
— И каква е разликата? — кипна той, все повече уморен от целия този разговор. — Ще ме изхвърлиш ли?
— Не — прошепна Съншайн, вече с по-нежен тон. — Не мисля, че някога бих могла да те изхвърля.
— Тогава защо ти трябва да знаеш?
В очите й отново проблеснаха огнени пламъчета, като ги присви срещу него.
— Защото искам да си откровен и честен с мен, да споделиш живота си с мен.
Думите й го пронизаха като остър нож. Горчив копнеж се загнезди в сърцето му, когато си припомни как не бе имало никаква надежда да я има като смъртен човек. Но тогава те бяха изправени само срещу разликата в неговото и нейното социално положение, както и от клюките за майка му. Докато сега цялата вселена се бе обединила, за да ги държи разделени.
— Какво те кара да мислиш, че искам да споделя живота си с теб? Може би само те използвам заради секса.
С пребледняло лице тя се отдръпна от него.
— Така ли е?
Болката в очите й отново раздра гърдите му. Не искаше да я нарани.
— Ами ти? — попита я той на свой ред, отговаряйки с въпрос на въпроса й. — Кажи ми какво искаш от мен, Съншайн.
— Честно казано, не знам. Част от мен е привлечена от теб, но част от мен се страхува от теб. В очите ти се спотайва нещо много мрачно. Ако поискам да те опозная по-добре, ще ми позволиш ли?