Нощна прегръдка
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощна прегръдка». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Животът ми е страхотен. Имам си моето кафе с цикория, моите топли френски понички, както и добър приятел, очакващ обажданията ми по мобилния телефон. След като слънцето залезе, се превръщам в най-опасното същество, дебнещо в нощта: управлявам природните стихии и не зная що е страх. Защитавам невинните и бдя над хората, за да съм сигурен, че всички са в безопасност в един свят, където нищо не е сигурно. В замяна искам само една знойна хубавица в червена рокля, която да не иска нищо друго, освен да се наслади на една нощ с мен.
Вместо това бях блъснат от карнавална платформа на празничното шествие за Марди Гра. Едва не загинах, но една красива жена ми спаси живота. Тя не поиска нищо, освен да сподели една нощ с мен, без обвързване, без дълготрайни ангажименти.
Но напоследък все по-често се улавям, че щом я погледна, започвам да копнея за мечтите си, които бях погребал преди много векове. С необикновените си способности и умението да ме обърква, Съншайн е единствената личност, от която се нуждая. Но да я обичам, означаваше да я обрека на сигурна смърт. Аз съм прокълнат никога да не намеря покой, нито да позная щастието – не и докато моят враг ме дебне в нощта, за да унищожи и двама ни.
Талон Моригантски
След като се облякоха, Съншайн си събра нещата, за които се върна три пъти. Талон й помогна да се качи в лодката и двамата се отправиха обратно към Ню Орлиънс. Колкото по-скоро я отдалечи на достатъчно разстояние от себе си, толкова в по-голяма безопасност щеше да е тя.
Веднага щом се озовяха в града, щеше да се свърже с Ахерон, за да провери дали той може да се свърже с друг Нощен ловец или скуайър, който да бди над Съншайн по времето на фестивала Марди Гра. Някой, чието присъствие няма да я застрашава, ако деймоните тръгнат по следите й.
Като стигнаха до гаража, Талон реши да остави мотоциклета и тази вечер да използва своя додж „Вайпър“. Трябваше да бърза, пък и не желаеше да излага Съншайн на повече опасности.
Нарушавайки толкова ограничения на скоростта, че им изгуби броя, Талон закара Съншайн до апартамента й, където първата му грижа бе да позвъни на Ахерон от стационарния й телефон.
— Какво правиш в града? — запита го сърдито Ахерон.
— Казаха ми, че си се опитвал да се свържеш с мен.
— Кой ти го каза? Мисля, че инструкциите ми бяха ясни. Да останеш с жената в колибата си.
Талон се намръщи. Това бе странно. Досега Киара никога не бе допускала грешка. Никога не го бе лъгала.
— Да, така е, но после… — Той замлъкна, докато обмисляше какво да отговори.
Какво ставаше тук?
— Да?
— Нищо, Ти Рекс. Предполагам, че не съм те разбрал правилно.
— Тогава защо още говориш по телефона с мен? — попита Аш. — Трябва да се върнеш с нея в колибата си. Веднага.
Талон никак не се стресна от надменния му тон. Аш можеше да бъде потаен и раздразнителен, но никога досега не се бе държал като гаден, властен господар.
— Не мога, Ти Рекс. Тук става нещо странно. Трябва да я оставя в жилището й.
— Защо?
Талон се огледа, за да се увери, че Съншайн не може да чуе разговора им. През целия път на връщане тя не бе проговорила нито дума, а сега седеше на дивана, скицираше нещо и изглежда напълно бе забравила за него. Искаше му се това да продължи и занапред.
Но за по-голяма сигурност той снижи глас.
— Тя е моята жена.
— Извинявай, но не те разбрах.
Талон още повече снижи тон.
— Мисля, че Съншайн е преродената Ниния.
— Е, вече става много интересно, нали?
— Да, но повече не мога да я защитавам. Нуждая се от някой друг да бди над нея, ясно ли е?
— Да, разбирам твоята дилема.
Талон се намръщи. Дилема? Тази дума не беше типична за Ахерон.
— Да не би нещо да не е наред с теб, Ти Рекс?
— Не. Просто съм загрижен за ситуацията. Сега ще я оставиш ли?
— Налага се.
— Но може би трябва да изчакаш до утре вечер.
— Какво?
— Тази вечер никого не мога да изпратя. Защо не продължиш да я пазиш, докато не намеря някой друг, който да те замести? Не вярвам достатъчно на Зарек, за да я поверя на грижите му. А ти?
— Не, по дяволите. Имаш право. Определено не желая да я оставя тук незащитена.
— Да. Това може да се окаже проблем. Прекарай деня там, а утре аз ще се погрижа да уредя въпроса.
След тези думи връзката прекъсна. Талон окачи слушалката на стената със странно чувство в стомаха. Нещо в този разговор просто не беше наред. Но като огледа стаята, грижите му се стопиха при вида на Съншайн. Тя още седеше на дивана, рисуваше в скицника си и си тананикаше някаква весела песничка.
Това бе любимата песен на Ниния. Същата, която тя си припяваше, докато работеше. Копнеж и болка го разкъсаха така силно, че едва можа да помръдне. Но любовта му превъзмогна всичките му останали чувства.
Въпреки волята си той откри, че несъзнателно е започнал да пристъпва към нея. Коленичи пред любимата си, отпусна глава в скута й и я прегърна плътно, благодарен, че отново я има, без значение колко различно изглеждаше или се държеше сега.
Неговата Ниния се бе завърнала.
Съншайн остана смаяна от това колко познати й бяха жестовете му. Инстинктивно прокара ръка по меката му златиста коса, докато си припомняше още неща от техния отминал живот. Той бе правил това. И то много пъти.
— Какво става, Талон?
— Иска ми се да можех да ти кажа. — Надигна глава, за да я погледне в очите. Мъката, спотаена дълбоко в черните му очи, се предаде и на нея. Сърцето й затуптя буйно заради него.
Талон се отдръпна. Сега знаеше коя бе тя и му беше почти невъзможно да я напусне. Но нищо друго не можеше да направи. Тя трябваше да изживее този живот с някой друг. Какъв избор имаше? Никога не би сторил нещо, което да я нарани. Не и този път.