Нощна прегръдка
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощна прегръдка». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Животът ми е страхотен. Имам си моето кафе с цикория, моите топли френски понички, както и добър приятел, очакващ обажданията ми по мобилния телефон. След като слънцето залезе, се превръщам в най-опасното същество, дебнещо в нощта: управлявам природните стихии и не зная що е страх. Защитавам невинните и бдя над хората, за да съм сигурен, че всички са в безопасност в един свят, където нищо не е сигурно. В замяна искам само една знойна хубавица в червена рокля, която да не иска нищо друго, освен да се наслади на една нощ с мен.
Вместо това бях блъснат от карнавална платформа на празничното шествие за Марди Гра. Едва не загинах, но една красива жена ми спаси живота. Тя не поиска нищо, освен да сподели една нощ с мен, без обвързване, без дълготрайни ангажименти.
Но напоследък все по-често се улавям, че щом я погледна, започвам да копнея за мечтите си, които бях погребал преди много векове. С необикновените си способности и умението да ме обърква, Съншайн е единствената личност, от която се нуждая. Но да я обичам, означаваше да я обрека на сигурна смърт. Аз съм прокълнат никога да не намеря покой, нито да позная щастието – не и докато моят враг ме дебне в нощта, за да унищожи и двама ни.
Талон Моригантски
— Да не си посмяла да ми пробуташ, че нищо не можеш да ми кажеш — заплаши я тя, преди приятелката й да продума. — Същото го чух достатъчно много пъти от самия него.
Селена затвори уста.
— Ами, той по начало е добро момче. Не е от обичайните безработни и има бъдеще. Наистина дълго бъдеще.
— И какво още?
Селена стисна устни.
Съншайн разтвори сгъваемия стол, върху който сядаха клиентите на Селена, и се настани до нея.
— Хайде, Лейни. Аз наистина, ама наистина харесвам този мъж. А той ме подлудява с това, че нищо не ми казва. Дори и рождения му ден не знам. Така че, какво ти е известно за него?
— Не бива да казвам, Съни. Заклела съм се да пазя тайна.
— Пред кого си се заклела?
Селена постави на масичката кутията с картите таро.
— Не бива да казвам — повтори.
— Какъв е той? Да не е мафиот?
— О, не — веднага отрече Селена с тревожен тон. — В сравнение с тях мафиотите са направо бойскаути. Никой не може безнаказано да се изпречва на пътя на тези момчета.
„Някой по-лош от мафията?“
— Кои са те?
— Виж какво — отклони Селена отговора си. — Нека да кажем само, че той работи нещо като Табита.
Съншайн се намръщи.
— Занимава се с дамско бельо? Не ми прилича на мъж, който продава такава стока.
— Не, глупаче. Говоря ти за онова, което Таби върши през нощта.
Устните на Съншайн оформиха едно малко „О“, когато се досети.
— Той е убиец на вампири?
— Да, при това наистина много добър.
Това обясняваше защо се бяха срещнали в онази алея. Само дето онези, които я нападнаха, никак не приличаха на вампири. По-скоро приличаха на юпита.
— Тук се крие нещо много повече, нали? — попита Съншайн.
Селена кимна.
Съншайн се усмихна дяволито.
— И ти, моята най-добра приятелка на този свят, моята духовна сестра, която е готова да сподели с мен всяка топка от сладоледа „Чънки Мънки“, с която си разменяме имейли за готини, мускулести мъже веднага, щом ги видим; жената, която ме накара да нося онази бухнала зеленикава шаферска рокля с къдрички, която добави поне седем кила към бедрата ми, ще ми кажеш всичко, което знаеш, нали?
Селена се вцепени.
— Не е честно, а роклята не беше зеленикава, а бледозелена.
— Беше грозна, лимоненозеленикава. В нея приличах на гаден шамфъстък. Но сега не говорим за това. Ще ми изпееш всичко, защото в любовта всички средства са позволени.
Съншайн не беше сигурна коя от двете остана по-смаяна от последната част на изречението.
— Какво? Да не би да ми казваш, че обичаш Талон?
Съншайн се опита да сложи в ред чувствата си към Талон. Толкова много негови качества обожаваше, така силно копнееше за него, ала в същото време не знаеше нищо за него — кой е бил той и какъв бе сега. Знаеше единствено как изтръпва щом го погледне. Чувствата й бяха толкова силни, че й се искаше още в този миг да се втурне към дома си, за да бъде с него.
— Честно, Селена, не зная. Всеки път, когато съм с него, се чувствам толкова жива. Толкова стоплена и закриляна, сякаш нищо на света не може да ме засегне или да помрачи щастието ми. Той просто ми пасва. Зная, че звучи налудничаво…
Съншайн млъкна и сведе поглед към масичката и количката на Селена, запълнени с дреболии, камъни с магически руни и картите таро. Това й припомни, че за приятелката й лудостта бе част от професията й. Съншайн се взря в лицето й, опитвайки се да я накара да я разбере.
— С Талон сме били женени в друг живот.
Очите на Селена станаха мрачни. Когато заговори, гласът й бе спаднал до шепот.
— А Талон знае ли?
Съншайн кимна.
— Снощи, когато му заповядах да спи на дивана, той ми каза, че съм му жена.
— Спал е на дивана?
— Е, това е дълга история.
Селена обърна една от картите. Погледна я — беше картата на смъртта. Веднага вдигна очи към Съншайн.
— А каза ли ти, че това е било в негов предишен живот?
— Не. Всъщност, когато го сънувам, аз изглеждам различно, но не и той. Дори има същите татуировки и това е най-странното. Аз даже помня как му ги направиха. Вече си мисля, че съм си загубила ума.
Селена хвана ръката на Съншайн и я стисна леко, със симпатия.
— Не, скъпа. Не си загубила ума си, поне не и за това.
— Тогава какво става с мен?
Селена се огледа, след което се приближи още повече към Съншайн и снижи глас, като че ли се опасяваше да би някой да ги подслушва.