Нощна прегръдка
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощна прегръдка». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Животът ми е страхотен. Имам си моето кафе с цикория, моите топли френски понички, както и добър приятел, очакващ обажданията ми по мобилния телефон. След като слънцето залезе, се превръщам в най-опасното същество, дебнещо в нощта: управлявам природните стихии и не зная що е страх. Защитавам невинните и бдя над хората, за да съм сигурен, че всички са в безопасност в един свят, където нищо не е сигурно. В замяна искам само една знойна хубавица в червена рокля, която да не иска нищо друго, освен да се наслади на една нощ с мен.
Вместо това бях блъснат от карнавална платформа на празничното шествие за Марди Гра. Едва не загинах, но една красива жена ми спаси живота. Тя не поиска нищо, освен да сподели една нощ с мен, без обвързване, без дълготрайни ангажименти.
Но напоследък все по-често се улавям, че щом я погледна, започвам да копнея за мечтите си, които бях погребал преди много векове. С необикновените си способности и умението да ме обърква, Съншайн е единствената личност, от която се нуждая. Но да я обичам, означаваше да я обрека на сигурна смърт. Аз съм прокълнат никога да не намеря покой, нито да позная щастието – не и докато моят враг ме дебне в нощта, за да унищожи и двама ни.
Талон Моригантски
Точно сега тя му липсваше повече от всеки друг път.
— Съншайн?
— Не, Талон — твърдо го отряза тя, като изгаси светлината. — Отговорът все още е „не“.
— Нищо не съм те попитал.
— Позната ми е тази нотка в гласа ти, когато изговаряш името ми. Зная какво искаш. И ти знаеш какво искам аз. Можеш ли да отгатнеш кой от нас пръв ще се предаде? — Замълча за кратко, преди да добави: — И само за протокола, това няма да съм аз.
Талон изруга тихо. В този живот тя бе толкова дяволски твърдоглава. Какво се бе случило с неговата кротка Ниния, която му даваше всичко, което искаше, когато го поискаше? Чудесно, тогава ще я остави да си лежи там, необезпокоявана и гола.
Тялото му се стегна от последната дума. С охкане той се извъртя с лице към облегалката на дивана, така че да не може повече да я вижда. Той бе зрял мъж, можеше да се справи с това. Можеше да се контролира.
О, хиляди дяволи! Досега никоя жена не го бе отхвърляла. Беше мъчително и вбесяващо.
Заби юмрук във възглавницата, щом се възбуди още повече. Беше прекалено едър за този диван и му бе адски неудобно, но трябваше да спи тук или да умре.
Съншайн слушаше как Талон се върти на дивана. Почти й стана мъчно за него. Почти.
Но беше уморена от тайните му. Изтощена от загадъчните му игри. Достатъчно бе ровила из колибата му, за да се увери, че най-вероятно не беше наркодилър, особено след като нямаше дори една бутилка „Тиленол“, но за сметка на това пък притежаваше всички видове от най-интересните електронни джаджи. Имаше много кожени дрехи, вносна бира и ужасно много дивидита — достатъчно, за да се потопи с тяхната тежест един боен кораб. Да не говорим за странните оръжия, които откри. Някои от тях бяха много старинна изработка.
Имаше нещо много странно в живота му и докато не разбереше какво е то, нямаше да се доближава до него. Дължеше го на самата себе си — да научи повече за него, преди да позволи на жадните си за него очи отново да я отклонят от правия път.
Обърна се в леглото и си заповяда да заспи. Утре трябваше да работи. За разлика от него тя не разполагаше с неограничени доходи.
12
— О, я виж кой се е върнал.
Съншайн остави книгата, която четеше, и се усмихна на Селена, която добута малката си количка до нея. Облечена в широка пурпурна рокля и черна пелерина, Селена паркира количката си отдясно на сергията на Съншайн с керамика и скици. Веднага се зае да подрежда масичката си с картите и пособията си на гледачка.
— Зная — отвърна Съншайн замислено, като отбеляза страницата, до която бе стигнала в любовния роман „Родени в грях“, преди да остави книгата настрани. — През последните дни бях доста заета. Съжалявам.
Селена разстла тъмнолилавата покривка върху масичката си за гледане на карти.
— Е, ще науча ли най-после и аз нещо за този момък? Искаш ли да ти хвърля едни карти?
Съншайн въздъхна, като стана от стола си, за да помогне на Селена да подреди картите.
— Не зная много за него, освен че е русокос гигант, рокер, бог на секса, който не яде нищо, освен вредни храни, притежава куп пари, живее в блато, познава зет ти, Кириан… О, да, познава и съпруга на Грейс.
Лицето на Селена пребледня. Погледна сепнато приятелката си.
— Талон? Срещала си се с Талон? И то повече от един път?
Съншайн застина, разкъсвана между възбудата и тревогата.
Селена не изглеждаше никак добре. По-скоро като че ли й бе прилошало от тази новина.
— Ти го познаваш? — попита тя невярващо.
Крайно смутена, Селена бързо се озърна наоколо.
— О, боже, моля те, моля те, кажи ми, че той не е половият атлет, който бил блъснат от карнавална платформа за Марди Гра. Моля те, кажи ми, че мъжът, за когото си фантазирах, не е Талон. За бога, аз съм вечеряла с него.
— Добре, няма да ти кажа, че е той, но… е той. Не е ли страхотен?
— О, господи — изпъшка Селена. — Чувала съм слухове за него, но кой знае дали действително са верни? Не мога да повярвам.
Съншайн изпита облекчение. Най-после бе намерила кой да й даде някои отговори, при условие, разбира се, че успее да ги изтръгне от Селена. А изглежда тя нямаше намерение да бъде много словоохотлива.
— Лейни, по-добре изплюй камъчето. Веднага ми разкажи всичко, което знаеш за него.
Селена отвори уста, но само като видя решително вирнатата й брадичка, Съншайн разбра какво се канеше да й каже.