Мечокът и Славеят
- Автор: Арден Кэтрин
- Серия: Winternight #1
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечокът и Славеят». Краткое содержание книги:
След като майката на Василиса умира, баща ѝ отива в Москва и се връща с нова съпруга. Тя ненавижда селските порядки и забранява почитането на духовете. Всички смирено се съгласяват, но Василиса е ужасена, защото усеща, че това ще донесе само нещастия.
И се оказва права – реколтите загиват, зли същества от гората започват да се приближават и нещастие се настанява в селото. През това време мащехата на Василиса става все по-сурова с нея.
Опасността приближава и Василиса трябва да се противопостави дори на близките си, като призове опасни дарби, които дълго е потискала. Възможно ли е най-страшните приказки на бавачката всъщност да се окажат реалност?
> *Красива зимна история, пълна с магия, чудовища и опасностите от това да пораснеш.
> * * **Наоми Новик***
> *Завладяващ и лиричен, дебютният роман на Катрин Арден докосва сърцата и ускорява пулса. Очаквам с нетърпение следващата нейна книга.*
> ***Тери Брукс***
> *Прекрасно построен разказ за семейството и суровите чудатости на необятната зимна магия.
> * * **Робин Хоб***
отвърна Пьотър. Никой от синовете му не го оставяше на мира, след
като монахът беше объркал главите им с историите на прочутия им
брат. - Сестра ти живее в Москва - би ли искал да се озове в капана
на един обсаден град? Когато татарите обсадят някой град, не оставят
оцелели.
Коля отхвърли тази възможност с махване на ръка, при което
зайците, висящи на нея, помръднаха гротескно:
- Разбира се, ние ще ги срещнем в битка далеч преди портите на
Москва.
Пьотър се наведе, за да провери следващата примка, която беше
празна.
- И само си помисли, татко - продължи Коля, който се увлече по
темата, - може да изпращаме стоки на юг, за да търгуваме, а не като
данък. Братовчед ми не би коленичил пред никого - той е истински
княз. И твоите правнуци може да станат велики князе.
- Бих предпочел синовете ми да са живи, а дъщерите ми в безопасност, отколкото да се надявам на вероятността, че неродените ми потомци
ще се покрият със слава. - Когато видя, че синът му отваря уста за
поредното възражение, Пьотър добави по-меко: - Синок, знаеш, Саша
замина напълно против волята ми. Няма да се унижа дотам да вържа
собствения си син за кола на портата - ако искаш да се биеш, ти също
можеш да заминеш, но няма да ти дам благословията си за една
глупава война и няма да получиш дори и парче плат, сребро или коне.
Спомни си, че Саша може да е прочут, но трябва да моли за хляба си
и да се грижи сам за себе си.
Какъвто ида беше отговорът на Коля, той се загуби сред
възклицанието на задоволство, защото намериха поредния заек, уловен
в капан - шареният му есенен кожух беше набразден от мръсотия.
Докато синът му се наведе, за да измъкне плячката, Пьотър вдигна
глава и внезапно застина. Пьос, хрътката на Пьотър, се сви до краката
на стопанина си, скимтейки като малко кутре.
- Коля - каза Пьотър.
Нещо в тона на баща му накара младият мъж да скочи на крака с
блясък в черните очи.
- Подушвам го - рече той след моментна пауза. - Какво разтревожи
кучето?
Защото Пьос скимтеше и трепереше и гледаше нетърпеливо назад
към селото. Пьотър клатеше глава, после я завъртя наляво надясно, сякаш самият той беше хрътка, която души.
Не каза и дума, но посочи с ръка - петно кръв в шумата около
краката им, която не беше на заека. Пьотър направи властен жест към
кучето. Хрътката изскимтя и се запромъква напред. Коля зави леко
наляво, тих като баща си. Двамата заобиколиха предпазливо една
горичка и излязоха на малка, обрасла с шубрак поляна, която
изглеждаше неприветлива заради гниещите листа.
Мъжки елен. Бутът му лежеше почти в краката на Пьотър и след
него оставяше диря от кръв и сухожилия. Главната част на трупа
лежеше малко по-нататък. Вътрешностите бяха разпръснати наоколо и
воняха дори и на студа.
Съсирената кръв не накара нито един от двамата мъже да забави
ход, въпреки че рогатата глава на елена се валяше близо до краката им
с увиснал език. Но те си размениха красноречиви погледи, защото
нищо в тези гори не можеше да осакати живо същество по този начин.
И що за звяр би убил тлъст есенен елен, но би оставил месото?
Пьотър приклекна в калта и очите му се плъзнаха по земята.
- Еленът е тичал и ловецът го е преследвал. Еленът е бягал с всички
сили, като се е опирал повече на единия си преден крак.
Изскочил е на поляната - ето тук - Пьотър се движеше полуприведен, докато говореше. - Един скок, втори... И след това е бил повален от
страничен удар. Пьос лежеше по корем в самия край на поляната и не
изпускаше от поглед господаря си.
- Но какво е нанесло удара? - промърмори той.
Онова, което Коля беше видял в калта, бе почти същото.
- Няма следи - каза той и дългият му нож изсъска, когато го извади от
ножницата. - Никакви. Нито признаци, че някой се е опитал да ги
заличи.
- Погледни кучето - рече Пьотър.
Пьос се беше изправил от легналото си положение и гледаше
втренчено една пролука между дърветата. Всеки косъм на рунтавия му
гръб се беше изправил и той ръмжеше тихо през оголените си зъби.
Двамата мъже се завъртяха като един и ножът на Пьотър се озова в
ръката му едва ли не преди мисълта да му е наредила. За момент му се
стори, че мярва движение - по-тъмна сянка в мрака, която после
изчезна.
Пьос излая веднъж, високо и остро, едновременно уплашено и
предизвикателно.
Пьотър щракна с пръсти на кучето. Коля се обърна заедно с него. Те