Мечокът и Славеят
- Автор: Арден Кэтрин
- Серия: Winternight #1
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечокът и Славеят». Краткое содержание книги:
След като майката на Василиса умира, баща ѝ отива в Москва и се връща с нова съпруга. Тя ненавижда селските порядки и забранява почитането на духовете. Всички смирено се съгласяват, но Василиса е ужасена, защото усеща, че това ще донесе само нещастия.
И се оказва права – реколтите загиват, зли същества от гората започват да се приближават и нещастие се настанява в селото. През това време мащехата на Василиса става все по-сурова с нея.
Опасността приближава и Василиса трябва да се противопостави дори на близките си, като призове опасни дарби, които дълго е потискала. Възможно ли е най-страшните приказки на бавачката всъщност да се окажат реалност?
> *Красива зимна история, пълна с магия, чудовища и опасностите от това да пораснеш.
> * * **Наоми Новик***
> *Завладяващ и лиричен, дебютният роман на Катрин Арден докосва сърцата и ускорява пулса. Очаквам с нетърпение следващата нейна книга.*
> ***Тери Брукс***
> *Прекрасно построен разказ за семейството и суровите чудатости на необятната зимна магия.
> * * **Робин Хоб***
наляво.
Пьотър седеше и разговаряше насаме с брат Родион в другия край на
кухнята. На Вася й се прииска да можеше да чуе какво си говорят, но
дъждът все още трополеше по покрива.
На зазоряване беше отишла да събира фураж. Беше готова дори да
се намокри, за да прекара няколко часа на чист въздух. Къщата я
потискаше. Ана Ивановна, Константин и дори баща й я наблюдаваха с
непроницаеми погледи. Селяните си шепнеха, когато минеше покрай
тях. Никой не беше забравил инцидента с коня на Кирил.
Тя беше открила младия монах да язди в кръг върху силното си бяло
муле.
Вася си помисли колко е странно, че го откри жив. По време на
скитанията си момичето беше попадало на кости, но никога на жив
човек. Гората беше опасна за пътниците. Лешият ги караше да се
движат в кръг, докато не припаднат или пък докато някой водяной не
ги погледне със студените си рибешки очи и не ги завлече в реката. Но
този едър, добродушен мъж се беше движил слепешката и въпреки
това бе жив.
В съзнанието на Вася изскочи предупреждението на русалката. От
какво се страхуват чортите?
- Имате късмет, че безразсъдната ми дъщеря е излязла навън да събира
фураж в това време и ви е открила - отбеляза Пьотър.
След като задоволи първоначалния си глад, брат Родион рискува да
хвърли бърз поглед към огнището. Въпросната дъщеря стриваше
билки. Светлината на огъня обагряше стройното й тяло в златисто. На
пръв поглед беше помислил, че е грозна и дори и сега не я смяташе за
красива. Но колкото повече я гледаше, толкова по-трудно му беше да
отклони погледа си.
- Радвам се, че го е направила, Пьотър Владимирович - побърза да
отвърне Родион, когато видя, че Пьотър повдигна вежди. - Имам
съобщение от брат Александър.
- От Саша? - рязко попита Пьотър. - Какви са новините?
- Брат Александър е съветник на Великия княз - с чувство на
достойнство отвърна послушникът. - Той си спечели слава с добри
дела и защита на бедните. Известен е с мъдрата си преценка.
- Бих предпочел Саша да беше използвал тези си умения, за да
управлява собствените си земи - рече Пьотър, но Родион долови
гордостта в гласа му. - Карайте направо. Едва ли сте дошли толкова
късно през годината, за да ми донесете тези новини.
Родион погледна Пьотър в очите:
- Изпратихте ли вече данъка си на Хана, Пьотър Владимирович?
- Ще замине, когато падне снегът - изръмжа Пьотър.
Реколтата се беше оказала слаба, дивечът - малоброен. На
Пьотър му се свидеше за всяко зрънце и всяка кожа. Щяха да заколят
всички овци, които можеха, а синовете му се бяха превърнали на сенки
от ловуването. Жените ходеха да събират фураж, независимо какво
беше времето.
- Пьотър Владимирович, какво бихте казали, ако не се налагаше да
плащате такъв данък? - продължи Родион.
Пьотър не обичаше подвеждащите въпроси и му го каза.
- Много добре - спокойно отвърна младият мъж. - Князът и неговите
съветници си зададоха въпроса защо да продължаваме да плащаме
данък или да скланяме глава пред един езически цар. Последният
Хан беше убит, а неговите наследници няма да изкарат и една година
на трона, преди също да бъдат убити. При тях цари безпорядък. Защо
трябва те да бъдат господари на добрите християни? Ще се бием
срещу Ордата и брат Александър моли за вашата помощ, защото
някога е бил ваш син.
Вася видя как лицето на баща й се промени и се запита какво ли му
е казал младият монах.
- Война - каза Пьотър.
- Свобода - отвърна Родион.
- Тук на север понасяме игото леко - отбеляза Пьотър.
- И все пак ви се налага да го търпите.
- По-добре иго, отколкото юмрукът на Златната орда - възрази Пьотър.
- Не е нужно да ни срещат в открита битка, а само да изпратят хора
през нощта. Десет огнени стрели ще изгорят Москва до основи, а и
моята къща също е направена от дърво.
- Пьотър Владимирович, брат Александър ми заръча да кажа...
- Простеше ми - прекъсна го Пьотър и рязко се изправи, - но чух
достатъчно. Надявам се да ме извините.
На Родион не му остана нищо друго, освен да кимне и да насочи
вниманието си към медовината.
***
- Защо не се бием, татко? - попита Коля.
От юмрука му висяха два мъртви заека, хванати за ушите. Бащата и
синът се възползваха от прекъсването на поройния дъжд, за да
обиколят една редица от заложени капани.
- Защото виждам малко полза и много вреда в това - за пореден път