Мечокът и Славеят
- Автор: Арден Кэтрин
- Серия: Winternight #1
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечокът и Славеят». Краткое содержание книги:
След като майката на Василиса умира, баща ѝ отива в Москва и се връща с нова съпруга. Тя ненавижда селските порядки и забранява почитането на духовете. Всички смирено се съгласяват, но Василиса е ужасена, защото усеща, че това ще донесе само нещастия.
И се оказва права – реколтите загиват, зли същества от гората започват да се приближават и нещастие се настанява в селото. През това време мащехата на Василиса става все по-сурова с нея.
Опасността приближава и Василиса трябва да се противопостави дори на близките си, като призове опасни дарби, които дълго е потискала. Възможно ли е най-страшните приказки на бавачката всъщност да се окажат реалност?
> *Красива зимна история, пълна с магия, чудовища и опасностите от това да пораснеш.
> * * **Наоми Новик***
> *Завладяващ и лиричен, дебютният роман на Катрин Арден докосва сърцата и ускорява пулса. Очаквам с нетърпение следващата нейна книга.*
> ***Тери Брукс***
> *Прекрасно построен разказ за семейството и суровите чудатости на необятната зимна магия.
> * * **Робин Хоб***
Точно когато къщата се появи пред погледите им, Пьотър ги
настигна и препусна редом до тях. Изглеждаше благодарен, раздразнен
и гневен. Имаше и още нещо, по-мрачно. Може би беше безпокойство.
Той се прокашля:
- Нали не си ранена, Васочка?
Вася не беше чувала такива нежни думи от него, откакто беше
малка.
- Не - отвърна тя. - Но съжалявам, че те посрамих, татко.
Пьотър поклати глава, но не каза нищо. Настъпи дълга пауза.
- Благодаря ти - каза Пьотър накрая - за внука ми.
- Трябва да сме благодарни на Огон - усмихна се Вася, почувствала се
по-бодра. - И на това, че Серьожа запази присъствие на духа да се
задържи достатъчно дълго.
Продължиха да яздят мълчаливо към дома. Вася побърза да се скрие
в банята, за да напари болезнените си крайници.
Но тази вечер, по време на вечерята, Кирил отиде при Пьотър:
- Мислех, че ще взема добре възпитана девойка, а не някакво диво
създание.
- Вася е добро момиче - възрази Пьотър. - Малко вироглава, но това
може да...
- Може черна магия да е задържала това момиче върху гърба на коня
ми, но не и уменията на смъртен човек - изсумтя Кирил.
- Това е само сила и буйност - възпротиви се малко отчаяно Пьотър. -
Тя ще ти роди здрави синове.
- На каква цена? - мрачно попита Кирил Артамонович. - Искам жена в
дома си, а не вещица или горски дух. Освен това тя ме посрами пред
цялата ти компания.
И макар Пьотър да се опита да го вразуми, той остана непоколебим.
Пьотър рядко биеше децата си. Но когато Кирил развали годежа, въпреки това напердаши Вася, най-вече за да уталожи страха си за нея.
Не може ли поне веднъж в живота си тя да направи онова, което и се казва?
Те идват само да дивата девица.
Вася изтърпя боя, без да заплаче, и само погледна с упрек баща си, преди сковано да се отдалечи. Той не я видя как плаче след това, сгушена между предните крака на Миш.
Но сватба нямаше. На зазоряване Кирил Артамонович си тръгна.
***18***
ГОСТ ЗА ОТМИНАВАЩАТА ГОДИНА
Когато Кирил замина, Ана Ивановна отново отиде при съпруга си.
Дългите нощи вече започваха да скъсяват есенните дни. Семейството
ставаше по тъмно и вечеряше на светлината на огъня. Онази нощ
Пьотър седеше буден пред печката. Децата му си бяха легнали, но той
не можеше да заспи. Въглените на засипания огън изпълваха стаята с
червена светлина. Пьотър гледаше втренчено в блещукащия отвор на
печката и мислеше за дъщеря си.
Ръкоделието на Ана беше в скута й, но тя не шиеше. Пьотър така и
не вдигна поглед и затова не видя неумолимото и бледо лице на жена
си.
- Значи Василиса няма да се омъжи - каза тя.
Пьотър се стресна. Съпругата му говореше властно и за първи път
му напомни за баща си. А думите й бяха като ехо на собствените му
мисли.
- Никой мъж с добро потекло няма да я вземе - продължи тя. - На
някой селянин ли ще я дадеш?
Пьотър мълчеше. Този въпрос се въртеше в съзнанието му пак и пак.
Гордостта не му позволяваше да даде дъщеря си на мъж от
простолюдието. Но в ушите му не спираше да отеква
предупреждението на Дуня: Всичко е по-добро от демона Мраз.
Марина, каза си Пьотър, остави ми това диво момиче и аз много я обичам. Тя е по-
смела и луда от всеки от синовете ми. Но каква е
ползата, от това за една жена? Заклех се да я пазя, но как мога да я спася от самата
нея?
- Тя трябва да отиде в манастир - каза Ана. - Колкото по- скоро, толкова по-добре. Какъв друг избор имаме? Никой мъж с добро
потекло няма да я иска. Тя е обладана. Краде коне, накара един кон да
обезумее и рискува живота на племенника си за забавление.
Пьотър погледна изненадано жена си и я намери за почти красива с
това изражение на непоколебима решителност.
- В манастир ли? - не повярва Пьотър. - Вася?
За момент се зачуди сам на себе си защо е толкова изненадан. В
манастир всеки ден отиваха дъщери, които не можеха да се омъжат. Но
той никога не беше виждал някоя, която да е по-малко подходяща за
монахиня от Вася.
Ана стисна ръцете си в юмруци. Впери очи в неговите и издържа
погледа му:
- Животът сред светите сестри може да спаси безсмъртната й душа.
Пьотър си спомни отново лицето на странника в Москва. С
талисман или без, един демон на студа не може да дойде за момиче, което се е врекло на Бога.