Измамена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИК «СофтПрес»
- Переводчик: Емилия Андонова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Измамена». Краткое содержание книги:
Тя се учи да овладява огромната сила, с която я е дарила богинята Никс, освен това вече е лидер на Дъщерите на нощта. И, което е най-хубаво, има си гадже… даже две или три, зависи как ще го погледнете.
И тъкмо когато си мисли, че най-после е намерила своето място, се случва немислимото: някой започва да убива човешки тийнейджъри, а всички улики сочат, че мистериозният извършител е от училището за вампири.
Докато опасността дебне човеците от стария живот на Зоуи, тя осъзнава, че необикновените й сили, които я правят толкова специална, са заплаха за всеки, когото обича.
Точно когато има нужда от всичките си вампирски приятели, смъртта взима своята жертва в Дома на нощта. Зоуи трябва да се изправи пред предателството, което може да разбие сърцето й и заплашва да разтърси целия свят.
Не пропускайте вампирското приключение, което скоро ще превземе киносалоните в цял свят!
— О, това е много мило от тяхна страна — промълви нежно Неферет, превключвайки за секунди от страшен вампир в грижовна майка.
Опитах се да не се замислям как театърът й изобщо не ме заблуждава.
— Имате ли някаква представа къде може да е Хийт? — попитах детектив Маркс (все още ми беше по-симпатичен от другия).
— Не. Пикапът му беше намерен недалеч от училищната стена, но снегът вали толкова силно, че всякакви следи са заличени.
— Е, мога да ви кажа, че вместо да си губите времето, като разпитвате учениците ми, по-добре проверете в канавките наоколо и може да го намерите — изтърси Неферет толкова безцеремонно, че ми идваше да закрещя.
— Госпожо?
— Очевидно е какво е станало. Момчето е искало отново да види Зоуи. Все пак е минал само месец, откакто се покатери на стената, за да я отвлече. — Неферет махна с ръка презрително. — Тогава е бил пиян и дрогиран, може би и сега е било така. Снегът го е затруднил и може би се е строполил в някоя канавка. Пияниците обикновено свършват на такива места, нали?
— Госпожо, той е ученик, а не пияница. А и всичките му приятели ни увериха, че е престанал да пие от месец.
Лекият и подигравателен смях на Неферет красноречиво подсказваше, че не им вярва. За моя изненада Маркс я пренебрегна и се обърна към мен:
— А ти, Зоуи? Вие излизате от няколко години, нали така? Можеш ли да предположиш къде би отишъл?
— Не и тук наоколо. Ако пикапът му беше намерен пред Оук Роуд, щях със сигурност да ви кажа къде е запоят. — Не го замислях като майтап, особено след намеците на Неферет по адрес на Хийт, но полицаят леко се усмихна, което го направи още по-симпатичен и отзивчив в моите очи. Преди да съм размислила, изстрелях набързо: — Но тази сутрин имах странен сън, който може да не е бил точно сън, а нещо като видение за Хийт.
В настъпилото мълчание гласът на Неферет прозвуча много остро и грубо:
— Зоуи, никога досега не си обявявала дарба за пророчества или видения.
— Знам. — Нарочно се заставих да звуча малко несигурно и дори уплашено. Всъщност страхът ми не беше точно преструвка. — Но е странно, че сънувах Хийт точно до източната стена, където е бил отвлечен.
— От кого, Зоуи? — Гласът на детектив Маркс издаваше нетърпението му. Той явно ме вземаше насериозно.
— Не знам — което определено не беше лъжа. — Знам само, че не бяха ученици, нито вампири. Сънувах как четири фигури с черни наметала и качулки го отвлякоха.
— Видя ли къде отиват?
— Не, събудих се с писък. — Не се налагаше да се преструвам, защото по бузите ми се стичаха сълзи. — Може би трябва да претърсите околностите на училището. Там има нещо зловещо, което отвлича момчетата, но не сме ние.
— Разбира се, че не сме ние. — Неферет се доближи до мен, сложи ръка на рамото ми и ме погали майчински. — Господа, смятам, че на Зоуи й се събра достатъчно за днес. Нека да ви представя на Шоуни и Ерин, които със сигурност ще потвърдят алибито й.
Алиби. Тази дума ме накара да потръпна.
— Ако си спомните още нещо или имате други странни сънища, не се колебайте да ми се обадите, независимо кое време на денонощието е — каза детектив Маркс.
За втори път той ми даде визитната си картичка, явно беше упорит. Взех визитката и му благодарих. Неферет вече го отпращаше към вратата, когато той се приближи до мен.
— Имам сестра-близначка, която беше белязана преди петнайсет години — прошепна така, че само аз да го чуя. С нея все още сме доста близки, въпреки че се очакваше тя да се отдръпне от хората и семейството си. Разчитай на мен, Зоуи, можеш да ми имаш пълно доверие.
— Детектив Маркс? — Неферет го подкани нетърпеливо към вратата.
— Исках отново да благодаря на Зоуи и да й изкажа съболезнования за съквартирантката й — обясни той и излезе от стаята.
Не помръднах от мястото. Исках да събера мислите си. Сестрата на Маркс е вампир? Е, това не беше особено странно. Странното е, че все още я обича. Може би наистина мога да му се доверя.
Вратата се затвори с щракване и аз се стреснах от звука. Неферет беше опряла гръб на нея и ме гледаше изпитателно.
— Направи ли Отпечатък с Хийт?
Изпаднах в паника. Тя можеше да прочете мислите ми. Заблуждавала съм се, просто няма начин да я излъжа. Изведнъж усетих лек ветрец… топлината на невидим огън… свежестта на пролетен дъжд… зеленината на цъфнала ливада… силата на елементите ме изпълни. С нова твърдост срещнах погледа на Неферет.
— Нали не се е получило? Нали това, което се случи между нас, не е достатъчно за Отпечатък? — Постарах се гласът ми да звучи максимално объркано и потиснато.