Измамена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИК «СофтПрес»
- Переводчик: Емилия Андонова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Измамена». Краткое содержание книги:
Тя се учи да овладява огромната сила, с която я е дарила богинята Никс, освен това вече е лидер на Дъщерите на нощта. И, което е най-хубаво, има си гадже… даже две или три, зависи как ще го погледнете.
И тъкмо когато си мисли, че най-после е намерила своето място, се случва немислимото: някой започва да убива човешки тийнейджъри, а всички улики сочат, че мистериозният извършител е от училището за вампири.
Докато опасността дебне човеците от стария живот на Зоуи, тя осъзнава, че необикновените й сили, които я правят толкова специална, са заплаха за всеки, когото обича.
Точно когато има нужда от всичките си вампирски приятели, смъртта взима своята жертва в Дома на нощта. Зоуи трябва да се изправи пред предателството, което може да разбие сърцето й и заплашва да разтърси целия свят.
Не пропускайте вампирското приключение, което скоро ще превземе киносалоните в цял свят!
— С други думи, бъди нащрек около Неферет и не й се доверявай, така ли?
— Да, но не съм го казвала.
Какво да си казвала? Та ние дори не сме разговаряли — отвърнах.
Затворих вратата и побързах да мина през стаята си, където си измих зъбите, обух си обувки и се върнах в общата стая.
— Готова ли си? — попита Ерик.
— Ние също ще дойдем — каза Деймиън и посочи с ръка към Близначките. Джак и Дрю.
Тъкмо започнах да възразявам, но не успях да кажа нищо. Истината беше, че нямах нищо против и дори се радвах, че всички те са до мен, че сме обединили силите си. Замислих се колко нелепи са били притесненията ми, че моите дарби и специални сили ще ме направят аутсайдер без приятели. За щастие се случваше точно обратното.
— Добре, да тръгваме.
Отправихме се към вратата. Не бях много сигурна какво ще кажа на Неферет. Просто знаех, че не мога да продължавам да мълча, а и имах ужасно предчувствие, че «сънят» ми е бил видение и че има нещо много съмнително покрай «духовете», които виждах. Най-много от всичко се притеснявах, че отведоха Хийт. Това, в което Стиви Рей се беше превърнала, ме ужасяваше до краен предел, но не променяше факта, че Хийт е в опасност.
Почти бяхме стигнали до вратата на общата стая, когато тя изведнъж се отвори и вътре влязоха Неферет и двамата детективи. Бяха закопчали якетата си до горе, по шапките им имаше сняг, а носовете им бяха почервенели от студ. Неферет както винаги изглеждаше напълно спокойна и уверена.
А, Зоуи, ето къде си била. Няма да се налага да те търся. Детективите носят лоши новини и искат да говорят с теб.
Изобщо не погледнах към нея и усетих раздразнението, когато се обърнах директно към детективите:
— Вече чух по новините, че Хийт е изчезнал. Ако мога с нещо да помогна, ще го направя.
— Може ли отново да използваме библиотеката? — попита детектив Маркс.
— Разбира се — отвърна Неферет.
Тръгнах след тях към библиотеката, но спрях за миг и се обърнах към Ерик.
— Ще те чакаме тук — каза той.
— Всички — допълни Деймиън.
Кимнах. Почувствах се малко по-добре и влязох в библиотеката. Едва прекрачила прага, детектив Мартин започна да ме разпитва:
— Зоуи, можеш ли да ни кажеш къде си била между шест и половина и осем и половина тази сутрин?
Кимнах.
— Бях в стаята си. По това време говорех по телефона с баба и после с Хийт си разменихме няколко съобщения. — Бръкнах в джоба на дънките си и извадих мобилния си телефон. — Все още не съм изтрила съобщенията. Можете да ги видите, ако искате.
— Не си длъжна да им даваш телефона си, Зоуи — обади се Неферет.
Усмихнах й се.
— Няма проблем, аз нямам нищо против.
Детектив Мартин взе телефона и започна да разглежда съобщенията, като си записваше нещо.
— Видяхте ли се с Хийт тази сутрин?
— Не, той ме попита дали искам да се видим, но му отказах.
— Според съобщенията вие сте планирали да се срещнете в петък — каза детектив Мартин.
Усетих острия поглед на Неферет срещу себе си. Поех си дълбоко дъх. Най-добрият начин да се справя с това бе да се придържам към истината колкото се може по-стриктно.
— Да, имах намерение да се срещна с него след мача му в петък.
— Зоуи, знаеш, че е строго забранено да се поддържат връзки с хора от предишния ти живот.
Сякаш за пръв път забелязах отвращението в гласа й, когато произнесе думата хора.
— Знам, съжалявам. — Отново казах истината, просто прескочих момента с пиенето на кръв, Отпечатването и това, че вече не й се доверявам. — Работата е там, че двамата с Хийт имаме толкова години заедно зад гърба си, че е много трудно просто да спрем да се виждаме и да си говорим, макар да знам, че трябва. Помислих си, че ще е по-лесно, ако се видим на живо и му обясня веднъж завинаги защо не можем повече да се срещаме. Имах намерение да ти кажа, Неферет, но предпочетох сама да се справя с това.
— Значи не сте се виждали тази сутрин? — повтори въпроса си детектив Мартин.
— Не, след като си разменихме няколко съобщения, аз си легнах.
— Може ли някой да потвърди, че си била в стаята си по това време? — попита детектив Маркс, като ми върна телефона.
— Господа, вече ви обясних каква ужасна трагедия сполетя Зоуи снощи. Нейната съквартирантка почина. Така че как очаквате да има свидетели… — започна Неферет с леден тон.
— Извини ме, Неферет, но аз всъщност не бях сама. Приятелките ми Шоуни и Ерин не искаха да ме оставят и дойдоха да спят при мен. — Не споменах нищо за Деймиън. Не исках да му навличам неприятности.