Дракони на пролетната зора
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на пролетната зора». Краткое содержание книги:
когато слънцето преплита блясък
С догарящата светлина на лампите
В дъга из локвите, аз тръгвам…
И въпреки че бурята не спира,
Си спомням Стърм, Лорана, другите…
Най-вече Стърм, защото той умее
да вижда слънцето през облак и мъгла.
Как бих ги изоставил?
Затова, във сянката —
не твоята, а сянката на здрача,
След който винаги настъпва изгрев,
Аз яхвам бурята.
— В името на Бездната, там има четири дракона! — извика Пайрит с удивление, хвърляйки им бърз замъглен поглед.
— Закарай ме по-близо, за да се прицеля в тях. Имам чудесно заклинание — Огнена топка… Само да си спомня как ставаше.
Двама офицери от драконовата армия яздеха сред ято от четири медни дракона. Водеше брадат мъж, чийто шлем изглеждаше твърде голям за него и непрекъснато се смъкваше върху лицето му. Другият офицер яздеше най-отзад. Той беше огромен мъж с черна броня, която сякаш всеки миг щеше да се разцепи по шевовете. Не носеше шлем — може би поради липса на толкова голям, а лицето му беше мрачно и бдително, особено към затворниците, които яздеха в центъра на ятото.
Затворниците бяха странна група — жена, облечена в разнокалибрени доспехи, джудже, кендер и мъж на средна възраст с дълга, невчесана сива коса.
Офицерите и затворниците се отклониха от пътя си, за да не ги разкрие сухопътната войска на Предводителя на драконите. Всъщност една група драконяни ги забеляза и започна да крещи, опитвайки се да привлече вниманието им, но офицерите се направиха, че не ги забелязват. Един прозорлив наблюдател може би щеше да се учуди защо медните дракони се бяха поставили в услуга на Предводителя на драконите. За нещастие нито старецът, нито грохналият дракон бяха прецизни наблюдатели. Криейки се в облаците, те дебнеха нищо неподозиращата група.
— По моя команда ще се стрелнеш надолу — каза старецът, изпаднал в прекомерно веселие при мисълта за битката. — Ще ги нападнем в гръб.
— Къде е сър Хума? — попита Пайрит, взирайки се през облаците.
— Мъртъв е — измърмори старецът, концентрирайки се върху заклинанието.
— Мъртъв! — изрева слисаният дракон. — Тогава много сме закъснели.
— Ох, няма значение — тросна се ядосано мъжът. — Готов ли си?
— Мъртъв… — повтори драконът тъжно. Изведнъж очите му светнаха. — Но ние ще отмъстим за него.
— Да, тихо. Сега… по мой сигнал. Не! Не още! Ти…
Думите му се изгубиха в устрема на вятъра, когато златният звяр излезе от облаците и се спусна вертикално върху четирите мънички дракончета под себе си като копие, изстреляно от небето.
Едрият офицер от драконовата армия в края улови движение над себе си и хвърли бърз поглед. Очите му се разшириха.
— Танис! — извика той разтревожен на офицера отпред. Полуелфът се обърна. Гласът на Карамон го накара да застане нащрек, но в първия момент не видя нищо. Тогава воинът му посочи.
Танис погледна нагоре.
— Какво е това, в името на Бездната? — промълви той.
Стрелвайки се като светкавица от небето и гмурвайки се право към тях, се появи златен дракон. Яздеше го старец с бяла коса, която се развяваше зад него (беше загубил шапката си), а дългата му брада се вееше върху раменете му. Драконът, с широко отворена уста, изглеждаше злонравен въпреки липсата на зъби.
— Мисля, че ни атакуват — каза Карамон със страхопочитание.
Танис също беше стигнал до това заключение.
— Разпръсни се — изкрещя той, ругаейки под нос. Последното нещо, което искаше бе да привлекат вниманието върху себе си, а сега някакъв луд старец унищожаваше всичко. Малко по-надолу от тях цяла дивизия драконяни наблюдаваше въздушната битка с нарастващ интерес.
Четирите дракона чуха командата на Танис и напуснаха строя, но не достатъчно бързо. Блестяща огнена топка избухна вдясно от тях, запращайки замаяните дракони в небето.
Заслепен за момент от блестящата светлина, Танис изпусна юздите и сграбчи с ръце врата на животното, докато то се олюляваше, загубило контрол.
Изведнъж чу познат глас.
— Това свърши работа. Чудесно заклинание, Огнена топка!
— Физбан! — изохка Танис.
Примигвайки, той се бореше да овладее дракона, но явно животното знаеше по-добре как да оправи нещата, отколкото неопитният ездач, и скоро успя да се престрои. Сега полуелфът можеше да вижда и префучавайки, хвърли поглед на другите. Те изглеждаха невредими, но се бяха разпръснали.
Физбан и неговият дракон преследваха Карамон. Старецът беше протегнал ръцете си, очевидно подготвяйки друго унищожително заклинание.
Карамон викаше и жестикулираше. Той също беше разпознал лудия стар магьосник.
Близо зад стареца летяха Флинт и Таселхоф. Кендерът крещеше от радост и размахваше ръце, докато джуджето, с позеленяло лице, трепереше за живота си.
Но Физбан се беше съсредоточил върху жертвата си. Танис го чу да крещи някакви думи и да протяга ръка. От върховете на пръстите му изскочи светкавица. За щастие целта му се беше отдалечила. Светкавицата се разби край главата на Карамон, принуждавайки го да се наведе, но другите бяха невредими.