Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Туула Паркусярви
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)». Краткое содержание книги:
— Една малка сребърна пара за тези мъже означава толкова, колкото остров Лемнос за теб. Ти не си по-добър от тях. Сам си се продал на императора от алчност и от жажда за слава.
Но Джустиниани, опиянен от започналата битка, не се ядоса.
— Човек може да си помисли, че си грък, като те слуша как изопачаваш нещата — изръмжа той, но все пак хвърли една сребърна пара на гърците. Те бързо нарамиха тялото на убития си другар и го понесоха надолу по стената, а кръвта му продължаваше да се стича по изтритите каменни стъпала.
13 април 1453
Неспокойна нощ. Едва ли са много онези в града, дето са спали. В полунощ земята се разтресе отново от детонацията на гигантския бомбард, а огромният огнен език от дулото му огря цялото небе. Цяла нощ работници поправяха пукнатините в стената и покриваха застрашените точки с чували, пълни с вълна и сено.
Турската флота остана в пристанището си, където разтоварваха от корабите големи количества дървен материал и камъни, необходими за обсадата. Венецианските галеони все още стояха на котва край плаващия бараж и цяла нощ се готвеха за бой.
През деня големият бомбард може да стреля само шест пъти и изглежда, че стената край Калигарската порта ще издържи на обстрела. Венецианците, които квартируват във Влахернския палат, с интерес разглеждат иконите на Богородица в дворцовата черква и са започнали да вярват на гърците в твърдението им, че Светата Панагия закриля стените около палата.
Нито един латинец все още не е паднал убит, макар че двама са вече тежко ранени. Железните им ризници ги пазят. От мобилизираните занаятчии и монаси много са убити в сектора между Златните порти и Ресиасовата врата. Това, изглежда, е накарало останалите да се убедят в полезността да се носи неудобен шлем и са престанали да се оплакват, че ремъците на ризниците им убиват.
Защитниците започват да се обиграват. Омразата към турците расте с всеки паднал в боя войник. Жени и старци са надошли при крепостните стени. Топят краищата на дрехите си в кръвта на убитите и ги превъзнасят в мъченици на правата вяра.
Човек привиква към всичко. Не съществува нещо, с което не може да свикне. Вчера ми се струваше, че бумтежът на големия бомбард, тресящата се под краката ми земя и свистенето на шрапнелите във въздуха са неща, с които никога не ще мога да свикна. Но ето, че стомахът ми вече не се свива от болка и дишам по-леко.
14 април 1453
Днес един голям турски бомбард се пропука и черен пушек заструи от пукнатините. Обстрелът се забавя. Техници са вдигнали работилница близо до батареите и заздравяват дулата с железни обръчи, а на хълма зад турския лагер Орбан е построил леярна, от която нощно време кърваво сияние се възнася към небето. Там турците топят мед и калай без почивка. Един евреин, амбулантен търговец, дошъл от Пера, разправя, че е видял стотици роби да се трудят около изкопани в земята ровове, в които се полагат леярските форми на топовете. Времето е чудесно и небето е безоблачно. Сега му е времето гърците да се молят за дъжд. Според германеца Грант, ако формите са мокри, щом в тях се налее разтопен метал, те веднага ще се пръснат.
Той е мечтателен особняк, който не се интересува нито от вино, ни от жени. Императорските техници са поставили на позиции по външната стена много старомодни балисти и катапулти, но техният обхват е ограничен и те на практика са излишни до момента, в който турците решат с щурм да завладеят стените. Грант е изработил чертежи, за да покаже как тези древни машини могат да бъдат подобрени и олекотени — та те са правени по същия начин още от времето на Алексадър Велики. Винаги, когато има малко свободно време, той посещава имперската библиотека, за да изучава писанията на древните.
Беловласият императорски библиотекар ревностно ги пази, на никого не ги дава и не позволява да се пали свещ или фенер в читалнята. Старинните ръкописи могат да бъдат четени само при дневна светлина. Той крие справочниците от латинците и всеки път, когато Грант му иска ръкописите на Архимед, инатливо върти глава в знак на отрицание. Казва, че не са в библиотеката. Ако Грант поне веднъж беше попитал за бащите на гръцката църква или за гръцките философи, може би щеше да бъде посрещан по-радушно. Но той се интересува само от техника и математика, та затуй се отнасят с него като с варварин и го презират.
Разговорихме се по този въпрос и Грант заяви:
— Архимед и Питагор са можели да построят машини, които да променят света. Тези древни люде са знаели как да накарат водата и парата да работят за хората, но по онова време никой не се е нуждаел от такива работи, пък и те никога не са си направили труда да разработят тези свои идеи. В замяна на това са обърнали мислите си към идеите на Платон и към мистичните учения за тайнствените сили в природата — към свръхестественото, а не към реалното. Но в техните забравени творби могат да се намерят намеци, които и съвременният творец би могъл да използва.