Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Туула Паркусярви
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)». Краткое содержание книги:
Гледайки топа, Грант рече:
— Този бомбард е чудо на леярското изкуство, достигнало до границата на невъзможното. От това по-голямо оръдие едва ли може да бъде овладяно от човека и ако не бях чул, че вече са го изпробвали в Адрианопол, едва ли щях да повярвам, че ще издържи налягането на заряда. Дори хиляда дуката да ми дават, не бих стоял близо до него, когато стреля.
Джустиниани рече:
— Аз, бедният човек, приех защитата на Романовата порта, защото всички други си мълчаха, но сега не съжалявам. Оставям това удоволствие на венецианците.
Венецианският байло, неприятно засегнат от тази забележка, възрази:
— Едва ли може да се очаква някой от нас да остане на стената или в кулата, когато този топ започне да гърми. Ние сме само търговци, доброволци, и при това вече много затлъстели. Аз самият се задъхвам всеки път, когато се изкачвам на стената, и после страдам от сърце.
На това Джустиниани отвърна:
— Нещо все пак трябва да се заплати за Влахернския Палат, но ако пожелаеш, аз на драго сърце ще сменя своята неудобна кула с леглото на императора и обещавам още рано сутринта да се кача на крепостната стена. Нямам нищо против да се разменим.
Червенобузестият байло загледа Джустиниани с недоверие, премери на око могъщите бастиони на Влахернския палат и ги сравни с останалата част от градските стени след което кратко заяви:
— Ти май се шегуваш.
Йохан Грант избухна в смях, след което отбеляза:
— Заедно с императорските техници изчислих, че такъв огромен бомбард не може да бъде задоволително излят, и че, ако все пак съществува, дълго няма да издържи. Ако с него се стреля, той ще изплюва гюллето само на няколко стъпки пред носа си. Това може да се докаже с изчисления. Утре сутринта ще трябва да си направя щит от тези изчисления и да застана на стената точно срещу неговото дуло.
Джустиниани ме дръпна настрана и ми каза:
— Жан Анж, приятелю мой, никой не знае какво ще се случи утре, тъй като светът не е виждал досега такива топове. Напълно е възможно те с няколко залпа да пробият стените, макар че аз лично не вярвам в това. Остани тук и дръж този огромен бомбард под око. Настани се като у дома си в палата, ако венецианците склонят да те приемат. Иска ми се да имам тук доверен човек, на който мога да разчитам, докато установим какви повреди може да нанесе този огромен топ.
Йохан Грант ме взе под свое покровителство, тъй като и двамата бяхме чужденци сред гърците и латинците. Той е мълчалив мъж, а когато говори, е твърде саркастичен. Разведе ме край Калигарската порта, където шепа престарели обущари с присвити от страх гърла седяха и подковаваха войнишки ботуши в опразнените си дюкяни. Всички млади мъже, чираците дори, са по крепостните стени. Обиколихме залите и галериите на императорския дворец, където венецианските доброволци се бяха настанили. Венецианският байло Миното е запазил за себе си спалните на василевса и спи на пухени възглавници под пурпурен балдахин, с извезани по него двуглави орли. Венецианците са докарали прислугата си и цяла купчина жени, които са в непрестанна разпра с гръцкия обслужващ персонал на двореца, чийто език те не разбират.
Отоплителната система на палата, която се състой от огромно количество тръби под подовете, по които циркулира затоплен въздух, изисква невероятни количества топливо и затова императорът още в ранна пролет е забранил тя да се използва, въпреки че нощите все още са много студени. Той желае да пести дървата за печене на хляб и за други нужди — като например за поправка на стените, ако турците наистина успеят да им нанесат сериозни повреди.
С падането на нощта заварих венецианските стражи да палят огън върху полирания мраморен под в церемониалната зала. Мраморът се пропуква, а пушекът потъмнява безценните мозайки по тавана.
12 Април 1453
Станах на разсъмване. Миналата нощ никой не беше спал спокойно. Гърците се молеха, а латинците прекаляваха с пиенето. Излизайки в студената утрин, аз се подхлъзнах на техните повръщания по подовете в дворцовите зали.
Изпод водите на Босфора слънцето изгря по-бляскаво отвсякога. Азиатските брегове искряха позлатени и нежен бриз се носеше откъм Мармара.
От бойницата виждах турските артилеристи да се молят. Моите мисли следваха тези на султан Мехмед. Предполагам, че и него сън не го е хванал през миналата нощ. И ако целият град е обхванат от потискащо очакване, навярно то е сковало и неговото сърце.
Утринните часове се нижеха без нищо да се случи. След това по стените на града, чак до Влахернския палат, от уста на уста се предаде веста, че е била забелязана турската флота. Говореха, че стотици платна покривали морето. В пристанището зазвъняха корабните камбани и техният звън се разнесе чак до двореца.