Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница
- Автор: Crister Sam
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Softpress
- ISBN: 978-619-151-103-7
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница». Краткое содержание книги:
Вътре е прохладно и ухае прекрасно. Изпълнено е с ароматите на Ем. Нейните парфюми, сапуни, пудри. Лаковете ѝ за коса, праховете за пране, дрехите. Той застава в мрака и ги вдишва жадно. Като че ли тя е тук, при него. Къщата е малка: само две стаи на долния етаж – дневна и тясна кухня с кът за хранене. Горе има сносна спалня, много по-малка необзаведена втора стая и миниатюрна баня с умивалник, който не е добре закрепен за стената. Той взема четката ѝ за зъби от пукнатата стъклена полица и прокарва пръст по износените ѝ косми. Затваря очи и я поднася към устата си, поглажда с нея устните и езика си. Вкусът ѝ го кара да настръхне.
Джей Джей постоява по малко във всяка стая. Взема грижливо изгладените ѝ сгънати дрехи от паянтовата ракла и ги помирисва. Отваря малкия гардероб и прегръща единствените ѝ две рокли: една къса и черна, другата – дълга, широка и пъстра като на хипи.
Ляга върху неоправеното ѝ легло, притиска лице върху отпечатъка от главата ѝ върху възглавницата, останал от последния ѝ сън тук. Иска му се да бе дошъл по-рано, да бе прекарал повече време сред вещите ѝ, да я бе опознал по-добре. Колкото и болезнено да е това, той се отърсва от емоционалните спомени и отново излиза от къщата, заобикаля и отива до паркираната на една задна улица кола.
Качва се, потегля бавно и изгасва фаровете на петдесет метра преди къщата на Ем. На десет метра преди нея изключва двигателя и оставя стария автомобил да измине остатъка от разстоянието по инерция. Заобиколен от мрака, Джей Джей седи търпеливо на шофьорското място и наблюдава улицата, оглежда къщите наоколо. След пет минути смъква стъклото и се ослушва за приближаващи коли или хора.
Нищо. Това е най-мъртвият час на нощта.
Джей Джей пристъпва към действие. Бързо. Умно. Уверено. Отваря шофьорската врата, после – задната. Хваща Ем под мишниците и я вдига от седалката.
– Извинявай – прошепва, когато краката ѝ се провлачват по асфалта.
Тръгва заднешком и я довлича до вратата, която е оставил отворена, вкарва я в къщата.
Оставя я в антрето и спокойно се връща до колата си и затваря вратите.
Знае, че няма време за губене, не може да остане още с нея, колкото и да му се иска. Отива пак в къщата, затваря входната врата след себе си и кляка, за да подхване по-здраво своята любима. Вонята на разложено месо е ужасна, но няма значение. Той я вдига с две ръце като младоженец, който внася булката си през прага.
Олюлява се, докато изкачва стълбите, и отново ѝ се извинява, когато краката ѝ се удрят в стената. Под лунната светлина, проникваща от прозореца, той я полага върху леглото. Сякаш Бог осветява пътя му, за да му позволи да се прости със своята любима. Навежда се над бледото ѝ лице и я целува по устните. След това я покрива. Подпъхва долния чаршаф под нея. Притиска го плътно около тялото ѝ. Увива я хубаво.
– Лека нощ, царице моя – прошепва от прага. – Ще се видим в отвъдния свят.
101
ТОРИНО
Рикардо Кракси има чувството, че е прекарал цяла вечност смачкан в смърдящия, тих и клаустрофобичен саркофаг, превърнал се в негов затвор.
Има достатъчно опит, за да прецени, че го държат жив с някаква цел, затова животът му няма да бъде съзнателно прекратен сега. Това обаче не е голяма утеха. Освен това знае, че похитителите допускат и грешки – понякога фатални – и по небрежност може да оставят жертвите си да се задушат или да умрат от глад.
Кракси мобилизира всички умения, придобити от дългогодишен опит, и се опитва да забави пулса си. Колкото по-бавно тупти сърцето му, толкова по-бавно ще изразходи кислорода и ще живее по-дълго. Такава е математическата формула на оцеляването. Съсредоточава се толкова, че успява да почувства тихото тупкане на най-важния жизнен орган в гърдите си и сякаш чува как кръвта се забавя във вените му.
Шейсет и девет.
Петдесет и две.
Четиридесет и седем.
Това е най-ниското, което може да постигне. Четиридесет и седем удара в минута.
Преди двайсет години можеше да забави пулса си с още десет удара, но времето на най-добрата му спортна форма е отдавна минало.
– Господин Кракси, буден ли сте?
Гласът го стряска. Вдига пулса му на над шейсет удара в минута. Звучи учтиво и особено. Английски с чужд акцент. Странно е, че се обръща толкова официално към него.
– Господин Кракси.
Идва отвсякъде около него.
– Чувате ли ме?
Някъде в тъмното има миниатюрен високоговорител. Кракси няма представа къде. Той опипва студения камък, но не успява да го намери. Запазва тишина. Фактът, че похитителят си е дал труд да монтира такова устройство, означава, че иска да разговаря с него. Е, като иска, да дойде и да го измъкне от това забравено от бога място.