Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница
- Автор: Crister Sam
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Softpress
- ISBN: 978-619-151-103-7
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница». Краткое содержание книги:
97
ЛОС АНДЖЕЛИС
„Бел-ла-пица“ е нов ресторант съвсем близо до къщата на Мици. Поредната зле скалъпена игра на думи с инициалите на града – Л. А., и италианската дума bella, „хубава“.
Мици и момичетата са тук по няколко причини. Първо, вкъщи няма нищо за ядене. Второ, не са идвали тук преди – с други думи, не са идвали с Алфи. И трето, което е най-важното, до края на месеца предлагат петдесет процента намаление на цените и безплатна чаша вино към всяка поръчка.
Хилавата като върлина чернокоса сервитьорка стои отстрани и записва поръчката:
– Две диетични коли и чаша кианти. Едно чесново хлебче. Една супа минестроне. Едни панирани гъби. За основно една среднотънка „Нептун“ без аншоа. Една голяма дебела „Пеперони“ с яйце. И... – Мици поглежда менюто, за да реши какво да вземе за себе си. – ... една малка лазаня с нарязана зелена салата и без пържени картофи. Това е.
Докато момичето трескаво драска в бележника си, тя си дава сметка, че започва да възприема маниерите на Тайлър Картър. Без излишни любезности, само фактите.
– Благодаря – добавя бързо след отдалечаващата се сервитьорка. – Благодаря за помощта.
Когато имаш да съобщаваш лоша новина, най-добре да го направиш в самото начало и бързо. Веднага щом Джейд и Амбър получават напитките си, Мици им я казва:
– Днес гледаха делото срещу баща ви. Пратиха го в затвора. За трийсет дни.
Тя отново се наругава мислено. Пак прозвуча като Картър.
Амбър изпуска сламката от устата си:
– Татко е в затвора?
– Сега ли? Вече? – Джейд звучи по-скоро подразнена, отколкото разстроена.
Мици хваща и двете за ръцете и отговаря:
– Да. Излежава присъдата си от днес следобед.
Джейд дръпва ръката си и възкликва:
– О, не! Горкият татко.
Горкият татко? Мици прехапва езика си, за да не каже нещо неподходящо.
Амбър мълчи. Не помръдва. Не докосва кока-колата си. Просто се вглъбява в мислите си, несъмнено мъчителни и объркващи.
– И за какво е всичко това? – Джейд разперва ръце и лицето ѝ почервенява от гняв. – Да празнуваме ли си ни довела?
– Не. – Гласът на Мици е твърд, но спокоен. – Доведох ви, за да бъда с вас. За да ви покажа, че животът продължава.
– Не и за татко. – Джейд се изправя и хвърля салфетката си върху масата. – Аз няма да участвам в това. Няма да седя тук, в този ресторант, докато баща ми е в затвора и сигурно няма какво да яде.
Мици се изправя срещу нея.
– Напротив. Сядай веднага.
Разговорите на съседните маси стихват.
Джейд поглежда предизвикателно майка си:
– Тръгвам си. Отивам си вкъщи и ти няма да ме спреш.
– Никъде няма да ходиш. Сядай! – заповядва Мици с нетърпящ възражения тон.
– И какво ще направиш? Ще ме набиеш ли? Или ще извикаш приятелите си полицаи? Ще ги накараш да ме вкарат в затвора като татко?
Мици мобилизира цялата си воля да не удари плесница на дъщеря си, да я разтърси и да ѝ каже да се държи като голямо момиче – да види всички страни на проблема и да разбере, че и на нея не ѝ е лесно.
– Хайде! – Джейд се изпречва пред нея. – Знам, че искаш да ме удариш. – Подава лицето си. – Направи го, ако така ще се почувстваш по-добре.
Между масите се приближава дребен мъж на средна възраст. Зад него идва хилавата сервитьорка.
– Съжалявам, но ще ви помоля да напуснете – казва мъжът, като поглежда плахо Мици; после махва с две ръце към вратата, сякаш се опитва да прогони някакво мръсно животно. – Вървете си, ако обичате. Веднага.
Тя не се опитва да спори. Взема палтата и тръгва. Всъщност човекът ѝ прави услуга. Сложи край на скандала. Въпреки че ги изхвърлиха на улицата, трите пак са заедно.
98
ТОРИНО
Ник изгасва лампата и наднича зад завесата на прозореца към мократа празна улица. Набира номера на Гория.
– В стаята ми е ровено.
– Какво?
– Някой е тършувал в стаята ми. Не са взели нищо, но са гледали документите от разследването, снимките.
– Сигурен ли сте?
– Сто процента.
– Още съм долу. Платете сметката и веднага се махайте. Можете да преспите у нас. Утре така или иначе ще тръгваме рано.
Ник пуска завесата и започва да събира вещите си.
– Добра идея. След малко слизам.
След около десет минути е прибрал всичко и слиза на рецепцията. Докато плаща сметката, му хрумва да попита кой е влизал в стаята и е пипал нещата му, но се отказва. Като гледа полузаспалия нощен служител, едва ли ще получи смислен отговор.
Ник излиза в студения, влажен мрак и като се оглежда за хора, които биха могли да го следят, тръгва по улицата, завива зад ъгъла и се насочва към фиата на Гория. Доколкото може да прецени, никой не го видя да излиза от хотела.