Безумна луна
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Досиетата на Дрезден #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Colibri
- ISBN: 9786191501281
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безумна луна». Краткое содержание книги:
Откакто през пролетта един черен маг предизвика гангстерска война за контрол върху разпространението на дрога, сътрудничеството на единствения практикуващ магьосник в Чикаго, Хари Блекстоун Копърфийлд Дрезден, с Отдела за специални разследвания на полицията е секнало, а с него и доходите му. Повече от месец основният му работодател (и близък приятел), лейтенант Карин Мърфи, не го е търсила за консултации. Дали защото е изгубила доверието му, или защото чудовищата са обявили стачка?
През есента обаче стават поредица убийства, извършени по пълнолуние, и Карин търси съдействието на магьосническия еквивалент на Филип Марлоу. На местопрестъпленията са открити следи от лапи, а жертвите са разкъсани на парчета. Върколаците съществуват ли? Върколаци, които скачат през прозорци и нападат гангстерски телохранители в недовършен строеж на увеселителен клуб. Сдъвкано тяло насред локва кръв на грубия под. И още — хексенволфи, ликантропи, лугару, термоморфи…
Полудял агент, който вади пистолет и стреля на месо. Малко в стил кунгфу, малко в стил уестърн и няколко съвсем сериозни заплахи. Дотук… нищо повече от най-обикновен работен ден за единствения истински магьосник на Чикаго. Но както винаги при срещи със създания от Небивалото, нищо не е такова, каквото изглежда. Е, защо се учудвате тогава, че Хари Дрезден не може да си намери приятелка?
Сцената, която се разигра, ме привлече по някакъв перверзен начин. Вълците погребаха Паркър под цяла планина от зъби, козина, кръв и абсолютен бяс. Той изпищя, ножът му изхвръкна настрани от ръката и падна с въртене недалече от мен. Паркър се опитваше да се бие, бореше се и риташе, но това беше безнадеждно. Имаше пръски от кръв, той изкрещя отново, след което млъкна.
И тогава започнаха да го ядат. Отхапваха големи парчета мускули и ги поглъщаха, късаха дрехите му, за да разкрият още месо. Ръмжаха и се блъскаха, а един от мъжките се качи върху женската, докато тя продължаваше да разкъсва тялото, заровила муцуна в коремните мускули, за да стигне до жизнените органи. Ако имах нещо в стомаха си, сигурно щях да го изпразня на бетонния под.
Вместо това се обърнах обратно към полузавършената дупка в пода и започнах панически да я разширявам с моя ключ. Не исках да съм следващото ястие в менюто.
Отвън долиташе лай и ръмжене и аз успях да разширя дупката достатъчно, за да мога да се промъкна през нея. Прилепих се към пода и изпълзях като червей през пръстта, а вълнистата ламарина драскаше гърба ми и нараненото рамо ме заболя отново.
Измъкнах се на открито и се оказах на една алея зад сервиза, слабо осветена от далечна улична лампа.
Навсякъде имаше вълци.
Три, по-дребни от тези, които видях преди, бяха заобиколили един голям червеникавокафяв звяр с големи уши като на прилеп. Козината на големия вълк беше опръскана с кръв, а два от по-дребните лежаха наблизо и виеха болезнено, едва мърдайки, и козината им беше потъмняла от кръв. Тера беше част от пръстена около големия звяр, стройна и гола, хванала по една желязна тръба във всяка ръка. Когато едрият вълк се насочваше към един от тях, останалите го доближаваха, а той се въртеше с разтворени челюсти, опитвайки да повали някой от заобикалящите го.
— Не бързай, магьоснико — изръмжа Тера, без да ме погледне.
Изправих се на крака с ключа в ръката и поклатих глава, за да се отърся от студената пот.
— Тера! — казах аз. — Трябва да се махаме оттук. Дентън и останалите всеки момент ще дойдат.
— Тръгвай! — отговори тя. — Иди да помогнеш на Макфин. Ние ще ги задържим.
Големият червеникав вълк се хвърли към нея, но тя отстъпи назад и хладнокръвно остана на косъм разстояние от зъбите му. Нанесе му силен удар по носа с такава скорост, каквато аз не можех да си представя, и изръмжа презрително. Трите дребни вълка се спуснаха към големия звяр и той се обърна към тях, за да ги прогони. Един от тях не беше достатъчно бърз, не можа да избегне напълно челюстите му и изръмжа.
— Не можете да ги спрете всичките — казах аз. — Има още три като този.
— Има цяла глутница наоколо — каза тя и посочи с глава към ранените вълци, — ние не изоставяме нашите.
Изругах вкиснато. Имах нужда от Тера. Тя можеше да потвърди всичко, да ми помогне да се оправя с фактите, за да съм сигурен, че ще разбера какво се случва. Тя ми предлагаше да жертва живота си за мен, да остане и да се заеме с Дентън и останалите толкова дълго, колкото тя и подобните на нея успеят. Аз обаче бях видял прекалено много смърт тази вечер.
И внезапно се вбесих много повече, отколкото бях уплашен. Прекалено дълго ме подхвърляха наоколо и ме третираха като багаж или като част от менюто. Твърде дълго бях бродил в мрака, безпомощен и неефикасен. Прекалено много хора бяха наранени и пострадаха заради магическите създания на нощта, все неща, с които би трябвало да мога да се справя. В момента за мен нямаше значение, че не мога да използвам заклинанията си срещу тях. Може да не разполагах с никаква магическа способност, но това не ме правеше по-малко магьосник и по-малко мъдър. Там е истинската сила на магьосника.
Аз знаех някои неща.
А знанието е сила.
И заедно с нея идва отговорността.
Всичко това направи нещата твърде прости. Стиснах ключа в ръка, поех дълбоко въздух и се хвърлих върху гърба на големия вълк. Той ме усети, завъртя се с невероятна бързина и ме пресрещна във въздуха. Повали ме на земята и насочи челюстите си към гърлото ми. Чух, че Тера изпищя и заедно с останалите вълци се приближиха, но беше невъзможно да стигнат до него, преди да ме убие. Не беше в това работата.