Безумна луна
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Досиетата на Дрезден #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Colibri
- ISBN: 9786191501281
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безумна луна». Краткое содержание книги:
Откакто през пролетта един черен маг предизвика гангстерска война за контрол върху разпространението на дрога, сътрудничеството на единствения практикуващ магьосник в Чикаго, Хари Блекстоун Копърфийлд Дрезден, с Отдела за специални разследвания на полицията е секнало, а с него и доходите му. Повече от месец основният му работодател (и близък приятел), лейтенант Карин Мърфи, не го е търсила за консултации. Дали защото е изгубила доверието му, или защото чудовищата са обявили стачка?
През есента обаче стават поредица убийства, извършени по пълнолуние, и Карин търси съдействието на магьосническия еквивалент на Филип Марлоу. На местопрестъпленията са открити следи от лапи, а жертвите са разкъсани на парчета. Върколаците съществуват ли? Върколаци, които скачат през прозорци и нападат гангстерски телохранители в недовършен строеж на увеселителен клуб. Сдъвкано тяло насред локва кръв на грубия под. И още — хексенволфи, ликантропи, лугару, термоморфи…
Полудял агент, който вади пистолет и стреля на месо. Малко в стил кунгфу, малко в стил уестърн и няколко съвсем сериозни заплахи. Дотук… нищо повече от най-обикновен работен ден за единствения истински магьосник на Чикаго. Но както винаги при срещи със създания от Небивалото, нищо не е такова, каквото изглежда. Е, защо се учудвате тогава, че Хари Дрезден не може да си намери приятелка?
— Промяната. Когато… когато се промениш и станеш звяр, то е невероятно. Такава бързина и сила. Тялото ти пее. Веднъж опитах кокаин, още в колежа, но то е нищо в сравнение с това. Кръвта…
Езикът му облиза окървавените му устни, но това беше от жажда, а не от нерви.
— Започвам да разбирам. Дентън не ви е казал нищо за това, как ще се промени мисленето ви. Вероятно и той самият не е знаел. И след като сте го преживели веднъж…
Харис кимна убедително.
— Просто не можеш да спреш. Обхваща те дори когато се разхождаш в стаята си през нощта. И е по-добре от сън, когато приключиш с лова, се чувстваш толкова жив. — Отвори очи и ме погледна умолително. — Нямах намерение да убивам тези хора. Започнахме с престъпниците. Дилъри на дрога. Искахме само да ги уплашим, но стана прекалено. Те крещяха и бягаха, а ние се впуснахме след тях и… И ги убивахме. За бога, Дрезден, толкова е хубаво.
— Това се повтори отново — казах аз. — Няколко пъти. Невинни хора. Бездомници, попаднали не където трябва в неподходящ час.
Харис се обърна настрани от мен и кимна.
— Дентън каза, че можем да се оправим. И да припишем тези убийства на «Уличните вълци». Да накараме всички да повярват. И продължихме с него.
Поклатих глава.
— Това не обяснява защо забъркахте Макфин.
— Дентън — каза момчето, — той е в дъното на всичко. Каза, че има още един, върху когото можем да прехвърлим вината, за да сме сигурни, че ще бъдем чисти. И познава човека. Влязохме в къщата на Макфин и там намерихме този окултен пръстен. Повредихме го и си отидохме. И… следващата нощ загинаха още хора. Тогава подгонихме бизнес партньора на този подлизурко Марконе и се разправихме с копелето и слугата му.
— След което се спотайвахте цял месец.
Харис преглътна и кимна.
— Дентън взе коланите и ги скри от нас. Той се контролираше по-добре от всички. Горката Бен, беше толкова увлечена, не приличаше повече на човешко същество. И Уилсън не беше много добре. Но издържахме цял месец.
— След което убихте бодигарда на Марконе във «Варсити».
Очите на Харис блеснаха.
— Да. Трябваше да му видиш досието. Знаехме какво е правил, но не можехме да го докажем в съда. За бога, Дрезден, той си го заслужаваше.
— Може би да. А може би не. Кои сте вие да съдите?
— Защо кои сме ние? — попита Харис. — Силата беше в ръцете ни. Длъжни бяхме да я използваме за добро. Това ни е работата. По дяволите, Дрезден, ако си такъв защитник на доброто, би трябвало да ни помогнеш, а не да ни пречиш. Тези хора са недосегаеми и ти го знаеш.
Пристъпих от крак на крак с неудобство.
— Не съм съгласен с вашите методи. Да накисвате хора с вината за вашите убийства.
Харис се усмихна подигравателно.
— Да не би Макфин никога да не е убивал? Той си е един убиец. След това, което се случи в Управлението, всички са убедени.
— Освен мен — казах аз. — Макфин никога нямаше да стигне дотам, ако вие не бяхте повредили задържащия го кръг.
— Да — каза Харис злобно. — Освен теб. Ти си пъхаш носа в нашите работи. За бога, в този шантав доклад до Мърфи дори се споменават коланите. Тогава Дентън започна да те взема на сериозно. Ако имаш капка мозък, ще дръпнеш спусъка и ще се изпариш оттук, преди Дентън и останалите да излязат от мъглата и да тръгнат след теб. Защото знаеш прекалено много.
— Защо «Уличните вълци»? — казах аз, вместо да го застрелям. — Защо ме прати да ги проверя?
— Дентън смяташе, че те ще те убият — изплю Харис. — И ще ни се махнеш от главата.
Кимнах. Излизаше, че някой е искал да ме убие през цялото време, и аз дори не бях забелязал.
— Той е знаел, че те ще ме гонят, след като се измъкнах от тях първия път.
— Да. Накара ме да ги проследя, за да сме сигурни, че си мъртъв. И когато те видях в багажника на тази кола, бях сигурен, че са го направили. Ние планирахме да ударим «Уличните вълци» тази нощ, преди Макфин да тръгне след Марконе.
— Откъде знаете за това? — попитах аз.
Харис се подсмихна.
— Марконе ни каза. Змията се обади да иска защита от полицията.
Аз почти се засмях.
— И получи ли я?
— По дяволите, не — отговори Харис. Повдигна брада, сви пръстите си в юмруци и аз го усетих как се напряга под мен. — Стига дрънкане — каза той. — Ако не искаш да се присъединиш към нас, върви по дяволите. Или дръпни спусъка. Но стига си ми губил времето.
— Не дрънкам — казах аз и стоварих пистолета напреки на гърлото му и почти го задуших. — Ще предадеш на Дентън нещо от мен. Писна ми да танцувам около вас. Кажи му, че му определям среща при Марконе, когато изгрее луната.