Безумна луна

— Няма нужда да се притеснявате, Паркър — каза Марконе със задоволство. — Той няма да приеме предложението ми. Предпочита да умре.

Вдигнах глава и доколкото можех, запазих неутрално изражение.

— Дайте ми писалка! — казах аз.

Марконе зяпна, а аз изпитах огромно удоволствие да видя изненадата на лицето му.

— Какво? — изненада се той.

Произнесох ясно всяка дума.

— Дайте ми писалка, за да подпиша договора. — Погледнах настрани към Паркър и продължих по-високо. — Готов съм на всичко, само да се махна от тези животни.

Марконе ме погледна за миг, след което посегна към джоба си. Виждах очите му и как оглежда внимателно изражението ми. В главата му скоростите се въртяха на високи обороти, докато се опитваше да проумее какво правя.

Паркър нададе внезапен яростен вик и захвърли щангата към Хендрикс, който се отклони на една страна, много бързо за човек с неговите размери, и вдигна оръжието си. Вратата на офиса рязко се отвори и Сплескания нос се хвърли върху едрия мъж. Двамата паднаха на бетонния под, борейки се да докопат пушката.

— Магьосникът е мой — изви Паркър и скочи срещу Марконе, който се изви като змия в скъпия си костюм и извади в ръката си един крив нож.

Той го размаха в дъга, която бе последвана от струя кръв от китката на Паркър и ликантропът започна да вие.

Аз скочих и хукнах като луд към вратата. Краката ми се клатеха и равновесието ми не беше добро, но все пак се движех отново и си помислих, че имам шанс да се измъкна навън. Зад мен отляво се разнесе ревът на пушката и червени, мокри капки покриха едната стена чак до тавана. Не спрях да видя кой е убит и дръпнах вратата.

Агент Филип Дентън стоеше на метър и половина от мен под студения есенен дъжд. Вените на главата му пулсираха и късата му коса беше мокра от влагата. До него стоеше шишкавият агент Уилсън в своя измачкан костюм и лъскава гола глава, а там беше и стройната, свирепа на вид жена — Бен — и под светлината на уличните лампи чувствените и устни се оголиха в някакво изненадано ръмжене.

Дентън примигна и присви сивите си очи.

— Магьосникът не бива да избяга — каза той спокойно и кратко. — Убийте го!

Очите на Бен блеснаха и тя изсъска нещо, пъхайки ръка под сакото си. Уилсън направи същото движение. Спрях полета си напред, паднах и хукнах обратно към зданието.

Но вместо да извадят пистолети под саката си, те внезапно се промениха. Стана много бързо, не както го показват на кино. В един миг имаше две човешки фигури, само след миг се появиха два огромни вълка, единият със сивата козина на Бен, а другият с кафява грива в цвета на оредялата коса на Уилсън.

Те бяха огромни, поне метър и двайсет дълги и достигаха на височина до кръста ми, без да се брои опашката. Напълно човешките им очи блестяха, както и оголените им зъби. Дентън застана между тях и очите му светнаха от някаква дива радост, след което изсъска и посочи с ръка към мен. Сякаш тласнати от това движение, вълците се хвърлиха напред.